Автохтонната теза. / Наука / Хуманитарни науки / История

РЕлигия и РЕчъ,
ВРЕме и наРОдъ
Емил Захариев
Частъ І
+ Целта на този редъ отъ мисли е, да хвърли новъ погледъ върху известни факти, отъ историята на древните БОЛГЪ+АРИИ и така да доведе до нови изводи за РЕлигията, РЕчта и историята на БОЛГЪ+АРИЙСКИЯТЪ Народъ

+ Известно е, че Богътъ на БОЛГЪ+АРИИ-ТЕ е ТангРА. Историческите и археоложки аргументи, въ полза на това твърдение са оскъдни. Ще спомена само Михаилъ Посновъ – “История на христианската църква”, който цитира Шести Канонъ, приетъ на Първия Вселенски Съборъ въ Никея – 325 година следъ Х?РИСТА. А Той започва така : “ДА СЕ СПАЗВАТЪ ДРЕВНИТЕ ОБИЧАИ, ПРИЕТИ ВЪ ЕГИПЕТЪ.......” !? Впоследствие презъ 381 година, въ Константинополъ, Шести Канонъ остава, но текстътъ е промененъ!? За ЕГИПЕТЪ въобще не става и дума!? Съ какво е пречилъ ЕГИПЕТЪ, на елинските и латински прелати? Ами щелъ е да подскаже на верващите читатели, че основите на така нареченото “х?ристианство”, се намиратъ въ “Египетската Верска Доктрина”. Ще се видатъ паралелите между Т/АТЪ+УМЪ и Богъ Духъ, РА и Богъ Отецъ, Йосифъ и Озирисъ, Изида и Дева Мария и ХОРЪ и Х?РИСТОСЪ!?
+ Основни понятия, като : РЕ+ЛИГА/религия/, КРЪСТЪ+ВА/тсъркъ+ва/, БА/ВА – Душа, КА/КИ/ЧИ - жизнена сила/тело/, както и Имената на Основните “Египетски Богове”, се използватъ отъ х?ристианската цивилизация и отъ насъ БОЛГЪ+АРИИ-ТЕ! Затова понятието на БОЛГЪ+АРИИТЕ за “хубавото мЕсто”, където отиватъ душите на праведниците, се наРИча – РА+Й. Въ х?ристианската доктрина, душите на праведниците отиватъ при Богъ Отецъ. Отъ което следва, че РА е Името на Богъ Отецъ. Това понятие използватъ и останалите СлОвенски народи. За сведение на туркофилите, турките го произнасятъ /ГЬОЗЕЛЪ БАХЧЕ/, което значи /убава градина/.
+ Да се запитаме отъ де идва Т/АНГЪ+РА? Знаятъ се подобни названия на Богъ, които обхващатъ обширни географски райони, въ почти цЕла Азия, като : Тангра+маню, Ченгри, Тенгри, Шенгри, Тангара, Тангароа. Има също подобни топоними - Ангора, Ангара, Анкара(Анкира)!? Въ Европа има интересни топоними като ТАТЪ+РА, КАРЪ+ПАТИ/хоръ+бати/, Панония.
+ Видно е, че понятието е съставно.

+ Ако разложимъ съчетанието Т/АНГъ+РА, получаваме:
Т/АНГъ(кхъ)РА, (АНГъ+РА), като последните две, са известни понятия отъ Египетскиятъ Пантеонъ на Боговете! (1)
+ Ангъ(кхъ) е Панделката на Живота, която държат всички Египетски Богове;
+ РА е името на Бога-Слънце.
+ Следователно Т/АНГЪ+РА означава – Животворниятъ РА! Същата МАНТЪ+РА, повтаря и попа въ ТСЪРКЪ+ВАта – Животворниятъ Богъ!
.
+ Знае се, че БОЛГЪ+АРИИ-ТЕ отъ всички небесни светила най-много са почитали Слънцето/известните въпроси до папа Николай, отправени отъ Царъ/КнЕзъ Борисъ І /.
+ Ако отидемъ къмъ археоложките данни, колкото и оскъдни да са, колкото и оспорвани, като САК+РОвището, намерено въ Малая Перешчепина – днешна Южна Украина. Намерено случайно отъ пастирчета, отъ селото Малая Перешчепина. На 13 километра отъ градъ Полтава, на 11. 06. 1912 година. Огромното количество златни и сребърни предмети, предизвикало иманярска треска средъ селяните на селото, което било собственостъ на графъ Бобрински. Благодарение на графъ Бобрински, предметите били събрани и описани, акуратно и професионално.
+ Презъ 70- сетте години на 20-ти векъ отъ САКЪ+РОвището се заинтересувалъ широко известниятъ въ научните среди Археологъ и Историкъ, професоръ Йоахимъ Вернеръ, който е описалъ и изследвалъ и БОЛГЪ+АРИЙСКО-то САКЪ+РОвище въвъ ВРАПЪ, АЛБАНИЯ. Изключително подробното и професионално изследване на САКЪ+РОвището отъ Малая Перешчепина, довежда професоръ Й. Вернеръ до Пръстените, намерени тамъ, съ Монограмите изписани върху тЕхъ. За разчитането имъ професоръ Й. Вернеръ се обръща къмъ известниятъ ономастъ, професоръ Зайбтъ отъ Виена, отъ Института по Византология, къмъ виенскиятъ Университетъ. За да разбератъ читателите, кое ме накара да подложа на съмнение разчитането на професоръ Зайбтъ, ще цитирамъ цЕлата 45-та страница отъ книгата на проф. Й. Вернеръ – “ Погребалната находка отъ Малая Перешчепина и Кубратъ, ханъ на Българите” : ““Гръцките монограми на двата пръстена – печата/прил. 32/ биха били също така ОТ РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ, за отъждествяването на хана от Малая Перешчепина и може би дори по-убедителни от доказателната стойност на археологическите улики, ако можеше да бъдат НЕДВУСМИСЛЕНО РАЗЧЕТЕНИ! Четенето на В. Н. Бенешевич и предложението на В. Финк, не дадоха ползотворен резултат. Госпожа А. Банк ми предостави през юли 1983 г. в Ермитажа восъчни отпечатъци от двата пръстени-печата, чиито снимки/прил. 32/ изпратих за експертиза и на д-р В. Зайбт от Института за византология към Университета във Виена. След завършване на ръкописа си получих в писмо от 17. 11. 1983 г. следното становище : “Пръстенът с по-простия монограм е възможно да е византийско производство, докато за другия не бих поддържал същото. По-простия монограм би могло да бъде разчетен теоретично БАТРАХОУ, но изведената от вътре вероятност и условията, при които е открита находката, говорят повече за форми като ХОБРАТОУ, ХРОБАТОУ, ХОБУРТ и т. н.. Следователно бихме се доближили много до буквени комбинации, доказани във връзка с КОБРАТОС/сравни Моравчик/, но само с Х вместо К. Откъм монограма не може да се изведе улика за точния последователен ред на отделните букви в разчитането. Вторият монограм е най-вероятно комбинация от индивидуално име и титла на ранг или длъжност. Ако приемем тъждествеността на собственика на пръстена и следователно същото име, цялостното разчитане на ХРОБАТОУ ПАТРИКИУ би било съвсем възможно. При такова тълкуване своеобразната, НЕ СЪВСЕМ ВИЗАНТИЙСКА БУКВА на отпечатъка, накрая, вляво, трябва да се чете В, а накрая вдясно лигатурата П и К. ДВЕТЕ РАЗЧИТАНИЯ БИХ ИСКАЛ ДА ПРЕДЛОЖА КАТО ВЪЗМОЖНОСТИ. ТРЯБВА ДА СЕ ВЗЕМЕ ПРЕДВИД, ЧЕ ОТ ОНОВА ВРЕМЕ СА ДОШЛИ ДО НАС МНОГО МАЛКО ИМЕНА.”
- В. ЗАЙБТ ПРЕДЛАГА ДВЕТЕ РАЗЧИТАНИЯ ИЗРИЧНО КАТО ВЪЗМОЖНОСТИ.”” Но незнайно защо, нашите историци са възприели предположенията на професоръ Зайбтъ за аксиома?!
+ Отъ всичко казано до тукъ следва, че разчитането на трите пръстена-печати (2), направено отъ професоръ Зайбтъ и потвърдено от Д. Витановъ, може да бъде оспорено. Споредъ мене то може да бъде сведено до:
1. ХО(У)РБ/ВАТ ХОР Б/ВАТ - за първиятъ пръстенъ.
+ ХОР Б/ВАТ - царски титул, указващ божествен произход.
+ Съвременни варианти: ХОРВАТ - лично име; ХЪРВАТ - национално име.
2. КО(У)РТ ХО(У)Р Б/ВАТ КОРТ ХОР Б/ВАТ - за останалите два пръстена. КОРТ/КУРТ – тогава съдебна титла. Въ съвремието - лично име.

Монограми от златни пръстени-печати открити в гроба на Хор Б/ват (Кубрат) в Малая Пересчепина (Украйна).
Предишно разчитане По Емил Захариев
A
Hor Bat, Хор Бат
Б
Ko(u)rt Hor Bat
Ко(у)рт Хор Бат
В Бат Орхану Патрикиу Ko(u)rt Hor Bat
Ко(у)рт Хор Бат
+ Ако се приеме ХОРБАТ за вeрно, присъствието на Сокола (3) с усукана въ краката му змия, става съвсем логично.

+ Соколътъ e символъ на Богъ ХОРЪ, а змията - на бога на злото СЕТЪ, САТЪ, Сатан (чичото на ХОРЪ).
Така името на ХОРЪ се свързва съ легендата отъ Египетския пантеонъ на Боговете, въ която той побеждава чичо си САТЪ - узурпаторъ на царския престол и убиецъ на баща му Озирисъ(САКЪ и СОКЪ).
Двойките Лъвове (4), които са символ на земна сила и плодовитостъ споредъ Египетския пантеон на боговете, са царски атрибутни символи.
От казаното досега следва, че "Именникътъ на БОЛГЪ”АРИЙСКИте Канове" е сгрешенъ още при първото словосъчетание - Авитохолъ. Следва да се чете:
- АВИТЪ (О) ХОР или АВИТ(УС) ХОРЪ, което ще рече - праотеца (прародителя) ХОРЪ.
- КОРмисошъ или КОРмесий също може да се прочете като ХОРмисошъ, ХОРмесий или ХЕРмесий.
Едно такова разчитане прави връзка с тракийския Херосъ(Хермесъ), гръцкия Херакълъ и латинския Херкулесъ.
В средна Азия са известни имената на племената САКи, СОГ(К)ДИИ и ХОРезмии. САКъ и СОКъ са египетските имена на ОЗИРИСЪ - бащата на ХОРЪ. Имената на племената вероятно произлизатъ отъ задължението на групи хора да извършват ритуали в честъ на САКъ и СОКъ(ОЗИРИСъ) и ХОРЪ.
В заключение ще си припомним малко БОЛГЪ+АРИЙСКА РЕч и ХОРтуване:

+ РА – РА+й, РАйко(а);
РАт - РАтувам;
РАдост, РАдан, РАдко(а), РАдетел, РАдее;
РАста, РАло, РАлчо.
РЕлигия, РЕч, РЕд, РОд;
РАйко изгря - народен израз за изгрева на слънцето.

+ ХОРЪ - ХОРа, които играят ХОРа, ХОРтуватъ и иматъ видъ знаме ХОРугва
ХАРесвамъ, ХАРизвамъ, ХАРтисвамъ, ХАРенъ.

+ САКъ иСОКъ - САК + РА ? САК+РАленъ(САК+РАлно) - свещенъ, свещенно; САК+РОвище, САК+РОвенно
САКам - искам, СОК - плодов;
САКАР(А) - планина, СОКолъ – птицата симболъ на Озирисъ.
ЦАКо - име, ЦОКо - име;
САКиРА - бРАдва, (Ц)СОКамъ - за малки деца и животни;
САКалиби - обичащите бога САКъ;
(С)АКинакъ - вид мечъ.
+ БА/ВА – ба+ба, ба+ща, бор+ба, вършит+ба, гоз+ба, дел+ба, еж+ба, жерт+ва, косит+ба, резит+ба и т. н..
+ Пътятъ за доказване на тези взаимовръзки е дълъгъ и сложенъ. В случая е по-важно посоката да е вярна.

Използвана литература:
1. Луркеръ, Манфредъ. Богове и символи на древен Египетъ. (Енциклопедичен справочникъ). 1995 г.
2. Проф. Вернеръ, Йоахимъ. Погребение Малая Перешчепина и Кубрат - хан на Българите. 1988 г.
3. Костовъ, Георги. Погребението на хан Аспарух в светлината на археоложките данни. 1995 г.
4. Погребенията в Малая Перешчепина и Вознесенка.
5. Манетонъ. История на Египетъ и генеалогия на царете(Хоръ - 300 г.).
6. Проф.докторъ Ценовъ, Ганчо. Кроватова България. 1998 г.
7. Раковски Георги Стойковъ – т.4 отъ събр. съч./Анонимната Зографска история, открита отъ Раковски, където Кубратъ е споменатъ неколко пъти като ОР+БАТЪ! /

Дата: 22.02.2000 г.

Автор: Емил Захариев
Дом.тел.: 760294
Служ.тел.: 9145 1853 6585
- Частъ ІІ

СОКОЛЪТЪ ОТЪ ВОЗНЕСЕНКА
Track this topic | <a href="http://www.ntsearch.com/search.php?q=Email&v=56">Email</a> this topic | Print this topic
NimbusTF
Posted: Sep 4 2005, 02:46 PM

Rex Mysorum

Group: Admin
Posts: 270
Member No.: 1
Joined: 14-April 05

Напоследъкъ се разгоря дискусия, относно произхода на погребенията въ Малая Перешчепина и Вознесенка. Списание Авитохолъ, въ брой 26 отдели голема частъ отъ страниците си за статия и интервю на директора на историческия музей въвъ Запорожие - Г. И. Шаповаловъ, както и статия на Дориянъ Александровъ.
Отъ 1930 година/когато е открито съкровището отъ Вознесенка/,та до сега, са изказани доста противоречиви мнения относно произхода му. Отъ гробъ на князъ Светославъ/Михаилъ Милеръ/, кипчакско/М. И. Артамоновъ, А. И. Семьоновъ и др./, до БОЛГЪ+АРИЙСКО/ Г.Ф.Корзухина, С.А.Плетньова, акад.Омелианъ Прицакъ, откривателя му В.А.Гринченко и естествено учени отъ БОЛГЪ+АРИА, като проф.Станчо Ваклиновъ, Д. Димитровъ, Рашо Рашевъ, проф.Петъръ Петровъ, проф.Димитъръ Овчаровъ, Пламенъ Цоневъ, Йорданъ Вълчевъ, Георги Костовъ и др.
Най интересниятъ за науката предметъ отъ погребението въвъ Вознесенка е Сребърниятъ СОКОЛЪ.

Както се вижда, елементите, които требва да се отбележатъ са :
1. ЗМИЯТА - усукала се въ краката на Сокола
2. МОНОГРАМА - на гърдите на Сокола

3. ХРИЗМАТА на крилото на Сокола - която представлява Четрилистна Детелина съ Кръстъ, разделящъ листата на половина и надписъ – ДОХ, ДУХ /ДОКС/, снимана отъ такъвъ ракурсъ, че почти нищо не може да се види ясно.
4. ДВАНАЙСЕТТЕ пъпки на гърба на Сокола, разположени 2х6 и кръстчета на всека отъ техъ/фиг.10/
5. Нечетливия надписъ на опашката на Сокола, който Гринченко така и не е успелъ да разчете.
6. Перата на опашката на Сокола - Петъ на брой.

За Змията и Сокола, представящи опозитните сили на СЕТЪ/САТЪ и ХОРЪ, съмъ писалъ въ брой 12/13 на Авитохолъ.
Дванайсетте пъпки, разположени въ ДВЕ редици по ШЕСТЪ и кръстчетата върху техъ, заедно съ ПЕТТЕ пера, представляватъ елементите на единъ КАЛЕНДАРЪ!!! / което ще доказвамъ въ следваща статия/
Монограма на гърдите на Сокола е обектъ на най ожесточени спорове. Очерталите се две тези са:

1. Приемащите, че това е римски орелъ, войскови знакъ на знамето на римскиятъ легионъ. Четене - ПЕТРОСЪ!
Тази теза защитаватъ Л.А.Мацулевичъ, Гринченко, Шаповаловъ, Артамоновъ, Семьоновъ и др.
2. Изброените по-горе, пробългарски ориентирани учени, защитаватъ тезата, че Сокола не е римски и четенето требва да е ЕСПОРЪ.
Моята теза, е че този Соколъ нема наушникъ за поставяне на прътъ и затова не е римски воински символъ! Освенъ това римскиятъ орелъ не притежава елементите отъ 1 до 5, на Сребърниятъ Соколъ!
Най вероятното четене на МОНОГРАМА е ОРПЕЙ или ако се приеме, че въ горната частъ има комбинация отъ Т/Р – ОР+ТО+ПЕЙ или ОР+ТИ+ПЕЙ! Както правилно отбелезва и Шаповаловъ въ интервюто от бр.26 на Авитохолъ - нема никакво /С/ въ този монограмъ!? Това разчитане кореспондира и съ тезата, че СОКОЛА олицетворява Богъ ХОРЪ, както вече съмъ отбелезалъ въ статията отъ бр.12/13 на сп. Авитохол . Такова разчитане прави връзка между двете погребения - въ Малая Перешчепина и Вознесенка, ако се приеме за верно четенето на пръстените отъ М. Перешчепина, а именно ХОРЪ+БАТЪ и КОРТЪ ХОРЪ+БАТЪ!

Библиография:
1. брой 26 на Авитохолъ
2. Пламенъ Цоневъ "Хомо космикусъ" - 1980г
3. Йоахимъ Вернеръ "Погребалната находка отъ Малая Перешчепина и Кубратъ - ханъ на българите, изд. БАН София 1988г.
4 Георги Костовъ "Погребението на ханъ Аспарухъ въ светлината на археологическите данни" 1998г.
5. брой 12/13 на Авитохолъ
2004 – 08 – 08 тел. 760 – 294, Емилъ М. Захариевъ

Частъ ІІІ

МАСОНИТЕ – ИСТОРИЯ И СЪЩНОСТ
Track this topic | <a href="http://www.ntsearch.com/search.php?q=Email&v=56">Email</a> this topic | Print this topic
NimbusTF
Posted: Sep 4 2005, 02:06 PM

Rex Mysorum

Group: Admin
Posts: 270
Member No.: 1
Joined: 14-April 05

МАСОНИТЕ – ИСТОРИЯ И СЪЩНОСТЪ
/МАСОНИТЕ СЛЕДВАТ БЪЛГАРСКИ ТАЙНИ/

Ръкополагането на Великъ Майсторъ на Българската Масонска ложа ми дава поводъ да направя кратъкъ исторически обзоръ на това тайно общество.
Легендите разказват, че то води началото си отъ Седемте АРХАТИ /АРГАТИ/, преживели последния потопъ и посели семената на цивилизацията средъ подивялото човечество. Тези АРГАТИ, и всички преди и следъ тяхъ, се наричатъ съ много изрази, които поясняват различните им същности:
1. Последователи на Хоръ;
2. Синове на Вдовицата;
3. Синове на Светлината, с което подчертаватъ, че Слънцето /РА/ е единъ от главните им обекти за поклонение;
4. Озарените /илюминирани/, което означава, че Слънцето /РА/ ги е осветило със светлината на познанието.
Хоръ е син на Изида /АЗИТА/, съпруга на Озирисъ /АЗАРЪ/, царъ на Горенъ /Белъ/ и Доленъ /Червенъ/ Египетъ. Зелениятъ цветъ е цвета на Озирисъ – богъ на живата природа приживе, а мястото на пребиваване се нарича САКАРЪ.
САТЪ /САТАНЪ/ е братъ на ОЗИРИСЪ и чичо на Хоръ. Черенъ е неговиятъ цвяъ. Той убива братъ си и взема престола и царството му. Озирисъ става царъ на мъртвите, а мястото на пребиваване се нарича СОКАРЪ.
Но Изида ражда сина на Озирисъ – Хоръ. Отглежда го тайно и когато той пораства, влиза въ двубой съсъ САТАНЪ. Хоръ побеждава и си връща престола на Белъ и Червенъ Египетъ. /Отъ тамъ идва уникалниятъ български обичай за ежегодно закичване съ мартеница./
Най-известните масонски ордени презъ Средновековието са Тамплиерите /Храмовниците, със символни цветове черно и червено/ и Хоспиталиерите /Болничарите, със символни цветове бело и червено/. Илюминатите отъ по-късно време е едно течение, което докарва много беди на човечеството.
Тамплиерите и Хоспиталиерите произхождатъ отъ Бургите и Катарите, а те на свой редъ – отъ Богомилите, които пъкъ водятъ началото си отъ официалната българска доктрина ТАНГРИанството, или съюз на РА /РЕ/. Отъ тамъ и РЕ-лига /РЕЛИГИЯ/, или – последователи на Слънцето.
Евреите също са се “допряли” да гореспоменатата верска доктрина, като въ Изходъ отъ Стария Заветъ добре описватъ кражбата на Свещените знания /Свещения Кивотъ/ от Моше /Мойсей/ и завличането на златото на египтяните отъ последователите му. Оттамъ Моше е символъ на мошеникъ въ целия славянски светъ.
Но кои са синовете на Вдовицата? Нормално е да си помислим, че освен озарените по РИ.ДУ.АЛ /РИТУАЛ/ има и озарени по рождение. Тоестъ, генетично произлезли от Хоръ – сина на Вдовицата Изида /АЗИТА/.
За разлика от славяните, които се себенаричат ЛЮДИ, българите се самоназоваватъ ХОРА. Нема другъ народъ по земята, който да се нарича по този начинъ.
Съ други думи, българите могаът да бъдатъ наречени ХОРИСТИАНИ, а верската им доктрина – ХОРИСТИАНСТВО. Хористианството може да се разглежда, като морално-етична част на ТАНГРИанството.
Във всички христиански храмове присъства знака , който се тълкува ХР(Христосъ), но той трябва да се чете ХОРЪ ( X+O+P). Въ този случай връзката е явна.
Въ заключение бихъ посочилъ, че българските масони вероятно са двойно озарени – веднъжъ по рождение, втори пътъ – по РИ.ДУ.АЛЪ.
По смисъла на ТАНГРИанството Великъ ДУ.АЛЪ /ДУЛО – двойникъ/ на РА може да бъде само царятъ – ХОР-фараонътъ /БА.РА.ОНЪ. – душата на РА в ОНЪ/. Само той може да премине пътя К/РОС/Т.ТАУ. Само той може да бъде ХОРЪ.БАТЪ.
Използвана литература :
1. Рудолфъ Кохъ – “Книга на Знаците”
2. Жанъ Доресъ – “Тайните Ръкописи отъ Египетъ”
3. Роузмари Кларкъ – “Свещената Традиция въ Древенъ Египетъ”
4. Морисъ Котерелъ – Пророчествата на ТутАнкАмонъ”
5. Роберъ Амбеленъ – “Смъртоносната тайна на Тамплиерите”
6. Линъ Пикнетъ, Клайвъ Принсъ – “Прозрението на Тамплиерите”
7. Рьоне Нели – “Ръкописите на Катарите”
8. Жанъ Блумъ – “РЕНЪ льо ШАТО/вестготи, катари, тамплиери/”
9. Аланъ Олфордъ – “Боговете на новото хилядолетие”
Мартъ, 2001г., София Емилъ Захариев