Не съм затворен и критичен Кали.
Много внимателно наблюдавам всичко което се случва в живота ми както и твоите думи сега. Мисля си, че не е задължително да ми личи, и ти трябваше да знаеш, че не винаги личи...защо предположи такива неща за мен.
Това което сега уж учиш, аз ти го казах преди дълго време, само че ти не ме разбра защото аз не съм новото учение и нищо не знам, дори малко съм чел...според теб.
Ако искаш да говорим за големите неща, аз ти предлагам да не говорим за дребните като мен и теб, а ако не искаш да говорим защо си тук?
Не съм критичен Кали, правя усилия да защитя нещо в което не съм сигурен и само предполагам, нима е нормално да си изхвърля изведнъж нещата...нали някой нещо трябва да ги обезсмисли и тогава да ги изхвърля.
Какво означава "жална му майка" в твоите представи. Това не се ли отнася за всички без изключение...или си мислиш че можеш да "надхитриш" живота.
Сега ти казвам, че ако е така значи си попаднала в нова илюзия, Кали.
Давам ти този пример с теб защото абсолютно всички така правим...нещо като принцип...правил съм го много пъти и продължавам да го правя....така ще достигнеш до знанието че знанието и моженето са различни неща и се учат по различен начин....може би?

^Не е важен факта, а отношението ни към него!^

Наскоро ми се привидя ето какво...
Стоя пред огромна порта, величествена и блестяща. понякога тази порта се открехва и отвъд нея се ширва още по-ярка и светла приказна безкрайност. Понякога. Зяпам в захлас.
после портата се затваря, а аз драпам да я отворя, прескоча, надлъжа, пробия, отключа....
Всуе...
А в краката ми камъчета. Всяко едно от тия камъчета, ако се вгледам в него достатъчно дълго, достатъчно внимателно, достатъчно...любовно....прониквам в него и....излизам отвъд оная порта, дето толкова я мъча.
....всичко тръгна от парадоксална магия. Истината е в дребните неща, тайната е в дребните неща. Великите са илюзорни и не водят доникъде, освен до поредната игра на ума.
Ти винаги можеш да станеш своя собствен поток, тръгвайки от днешното малко ручейче. Само от дребното и незначителното се минава отвъд. Великите порти са за заблуда на ...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Беше просто майтап...и аз съм на същото мнение-съгласие и общуване. Получава се когато и доколкото се съгласим да играем някаква обща игра.
Иначе индивидуални игри не водят до споделяне и съгласие.

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

От къде пък точно на теб ти е дадено да знаеш ;)? Това не е ли доста смело(да не го нарека друго) изказване? Я да каже Кали дали не ти е прилепнало убеждение ;))).
А аз да ти кажа сега това, което аз знам. Има правила ама.....друпкът :))))).
Свободни сме да си измисляме правилата и всичко останало както ни дойде и ни е кеф,но и последствията и резултатите да си изсърбаме след това. Е това е единственото правило ;Р ;))).

"Само този, който носи хаос в душата си, може да роди танцуваща звезда" F. Nietzsche

Да, възможно е това което пишеш, но не е с мен...никога не ми се привиждат никакви неща.
Иначе правя опити да мидитирам по свой си начин, но с мен не е това което ти казваш.
Ако питаш мен истината е още по натам - в самото определение кое нещо е дребно и кое не е дребно Не зная на кое какъв смисъл придаваш
Аз за разлика от теб нямам много пари не мога да правя преводи-нямам никакъв шанс в сравнение с теб и другите избрани!

^Не е важен факта, а отношението ни към него!^

Ми да, това също са правила, но твоите...и ето ти установи някаква закономерност в тях.
Аз имам шанс да общувам с неземен разум /дълга и трудноразбираема история/ , който разум освен със словото ми показва и другите начини за действия и ме учат да го прилагам в живота, аз вече зная как се учи, възприема, прилепя и разлепя.
Не мога да ти отговоря защо точно на мен се случва но виждам че всички имаме еднакъв равен шанс, просто при мен се случи някак си да го използвам.
Всъщност и това зная как се случва и защо, но е много дълга тема и няма общо за сега в този клуб.
Скоро гледах научни изследвания правени от учени от 54 година до днес в който вече със сигурност са установили че човек няма свободна воля и свободен избор. Това доста ме впечатли, шокира, доста ми е трудно да си го представя и възприема, но нали съм свикнал, ще изчакам и ще видя...може би.
Ето аз сега говоря с теб и ти ползваш думите "свободни сме", аз разбирам ние човеците сме свободни, а всъщност ние не знаем какво сме и от какви части се състоим и дали това се отнася за всички части или само за една...думата човек звучи много общо, а думата аз е наша представа с придаден смисъл и за всекиго е различна? Човек е дух в човешки тяло , което има душа. Това са три различни неща с различни потребности и лични изисквания...кое от тези трите означава Аз, ние сме свободни...КОИ НИЕ?
Нищо не правим както ни дойде, правим го подтиквани от собствената си природа, сетива, желания, чувства ... и си мисля, че трябва да правим тези разлики.

^Не е важен факта, а отношението ни към него!^

Редактирано от ПЪTниk на 10.09.03 17:12.

Ти разбираш :"аз разбирам ние човеците сме свободни, а всъщност ние не знаем какво сме ".Разбираш собствените си мисли ти, не моите. А на мен също може да ми е дадено да знам, ама не защото"имам шанс да общувам с неземен разум ",а защото ми е дадено да го знам по рождение.И на всички ни е дадено това,ама дето сме го забравили.И всичко около нас,майки, бащи, учители, приятели,познати, непознати и т.н. работят по този въпрос. Ама не от лошо чувство, а защото и те са го забравили.
Да,свободни сме, както е свободен Духа в нас. И можем да изберем дали да го послушаме или не.В повечето случаи не го слушаме и това ни прави нещастни и се чудим защо е така. Може би е заради прилепналите убеждения(има ли значение как ще наречем възпитанието си, образованието си и всичко останоло, което ни пречи да разберем кои сме)

"Само този, който носи хаос в душата си, може да роди танцуваща звезда" F. Nietzsche

Кои сме?
Когато искам да узная кой е баща ми е редно да попитам майка си.
Кого е редно да попитам Кой съм?

^Не е важен факта, а отношението ни към него!^

Смятам, че ние човеците изобщо не сме НИЕ.
Човечеството е съставено от най-различни същества само с обща външна обвивка. Вътрешно кой знае от какви духовни измерения или галактики сме събрани като паплач.
Все едно медузите, тигрите и лианите да придобият един и същи облик-да станат крокодили и да се мислят за такива даже...
А ние сме още по-различни.
Тръгнали сме от различни точки и пътуваме към различни цели, тук сме се събрали за малко, като на малка гара. И сме се заблудили, че сме една група...

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

Много интересно, но не ми допада нещо...защо съм такъв човек аз!
Не бе, кой съм аз исках да знам, не кои сме ние човеците?
И петте пръста на ръката ми са различни , но всеки един от тях съм аз, ти не ми давай такива примери с различията ни, защото в примера си ако сравня пръст с око...има да се чудя защо пръста ми не гледа и да си бъркам с око в ухото
Виж я ти Кали, намерила различия и ги събрала на гарата

^Не е важен факта, а отношението ни към него!^