тест / Взаимопомощ / Здравна / За наркотиците

грубо е,а и ми се струва невъзможно тя да поиска да направи подобно нещо и затова нищо не й казах....
но аз си мисля (колкото и гадно да е за него и за нея самата),че е по-добре да каже на близки и познати да не му дават пари.
може да не казва точно какъв е проблема,да измисли някакъв предлог...примерно,че взимайки пари от тях, ги поставя нечестно пред свършен факт,изнудвайки ги да ги връщат в момент,в който не могат да си позволят абсолютно нищо,още по-малко неговите приумици...;
може би такова нещо хората ще разберат.
а ако взима от свои си хора, при всички случаи трябва той сам да си мисли как да ги връща.да не ги е взимал ебаси като не работи и няма свои за целта...най-гадното и извратено нещо за мен беше да харча пари на майка си за това нещо...но аз се издържах сама. той е малък още и не работи...чудя се как не само,че ти виси на врата ,а и ти виси с издръжка и за хероин...накарай го да се хване на работа като завърши,ако продължава така...да се засрами малко,че от вашите джобове купува нещото,което съсипва и него,и вас...
но по принцип,ако ще се лекува бачкането е за стадий,в който вече е стабилен и е спрял от месеци,а не както е сега...
всяка парична невъзможност (ако не е създадена под унизителна форма) е повече от добре дошла за него.
няколко пъти няма да може да намери пари и да си вземе,ще му става може би и лошо,ще дължи още пари пък на разни други хора,това може и да му влоши отношенията с компанията(което май не е лошо,имайки предвид тея излизания и хероиновите дружки,които 100% има).
от тея работи като комбинация,може би пак ще се върне с уврял мозък в главицата,както първия път като ти е казал и мей би ще бъде и по-склонен да ти позволи да му помогнеш,да го посъветваш,да се съгласи на лечение,което му вдъхва някакво доверие...да се съгласи,че е време да предприеме истински сериозно и ангажиращо нещо срещу болестта си....
може би точно подобна съвкупност от неразрешими дългове и ситуации го е накарала да ти признае преди...
ако след това сте върнали всичките му дълговете,може и да сте го извадили от кашата,която го е уплашила;да се е почуствал по-спокоен и после може би да е позабравил колко трудно му е било преди да се сдобие с вашата подкрепа и пак да си се е върнал към дружките и материала с нови сили....
не знам,мила...само не се обвинявай в никакъв случай.той е обърканият и безотговорният засега,за съжаление.не сте го направили вие наркоман.а наркоманите живеят с парите си така - дългове и пак дългове и все се чудят как и кой да им ги върне,че и да имат и още пари след това.затова стават и толкова двулични и изобретателни...налага им се...сигурна съм,че по-рано не е бил такъв по никой начин....а и сигурно още това не му е затвърдено,защото го е правил за малко време и по-бързо ще възвърне нормалните си мисли и човешки облик:)
понякога ми става много мъчно,че може да си мислиш,че ако вие знаехте какво точно да направите, досега е щял вече да се оправи.
няма такова нещо.всичко трябва да си идва от него.вие няма как да знаете начина,защото няма един такъв,един метод,едно решение,един отговор...
само неспирните ви опитите,без да се предавате са това,което ще му е от помощ според мен.
но най вече - той сякаш все още не е взел категорично решение как точно му се живее.поне това трябва да имате.
от него се започва и пак е трудно и не става от раз.пак има и издънки,и застои,и провали,и дори влошавания...но поне желанието си го има (понякога много надълбоко,но е там - В НЕГО) и това помага да имате поне някакви допирни точки за това,което се опитвате уж така или иначе заедно! да направите...
решението,желанието трябва да идва на първо място от него;чак след това сте вие и вашето желание той да е здрав и щастлив.неговото решение може би ще го направи малко по-сговорчив и опитващ се да не лъже постоянно...ще може да ви съдейства повече... имали сте такива моменти вече...просто ви трябват още повече от тях;колкото се може по-често,за да има действие и после и резултати.това е.
преди да поиска окончателно да се измъкне...преди да се уплаши,отврати и изобщо нещо,което да го накара да поиска да избяга от този кошмар,ще е нормално по-трудно да се сработвате в това "начинание" и често да ви погажда номера...
има вероятност за него още да не е онзи кошмар,който поне според мен трябва да бъде,за да поиска всячески да се махне,да се лекува.има вероятност още да усеща някакъв вид романтика в действието и въздействието на пустото му нещо....особено,ако от толкова малко време е закачен...
още повече,ако откакто ви е казал сте му помогнали с най-добро желание,но всъщност сте успокоили усещането му,че нещата излизат вече опасно от контрол и след финансовото ви спасяване да е получил възможността да си продължи пак както преди,но по-спокен и без каши,че и с по-ниска доза,та по-лесно да си прави партии,да му стигат по-малки пари,па малки заеми ...за съжаление така става.затова в началото толкова се говореше да не излиза за малко,но на мен поне ми е пределно ясно,че 19 годишна луда глава-тийнейджър не можеш хич да й кажеш и за ден дори какво да прави,ако е в разрив с неговите идеи...супер сложно е при вас...затова го взех толкова навътре...ако само можех малко да си поговоря със сина ти,та да разбера малко повече за средата му и разбиранията му за свобода....все трябва да има някакъв негов си начин,за да се пдходи към нещата с повече мотивация и сериозност...не знам...дай си време да откриеш това.сигурна съм,че ще намериш път към него...а може би дори и към ината му,така че да намалите различията в разбиранията си за това как трябва да се продължи....

не се обвинявай.никой не може да остави любимото си същество на произвола на събитията,ако вижда,че те го плашат и измъчват.нормално е.дори и да знае,че е по-добре за него да усети какво е надробил...има всякакви видове добро и зло.вие сте го спасявали сигурно от едно зло...сега той има нужда да поиска само и единствено заради себе си да се спаси от това зло...да го усеща като такова,като повече от такова,като лудост и ужас,които не може да понесе и да продължава така.ще стане.време.време,кураж и безспирни опити и от двете ви страни.ще стане в 1 момент...
дано.с теб съм.не се предавай.знаеш,че трябва търпение...моля се той да се пази и вярвам,че поне това го може.
дано скоро се осъзнае напълно....пиши,плс

успех и мисли позитивно,колкото можеш повече.хващай се за всичко,което ти носи положителен заряд,ако ще и за секунда да е...
дори и за най-малките неща мисли като за големи успехи и повод за празнуване.защото си е така наистина.
още веднъж кураж и успех от мен.знаеш,че се иска време за всичко,с което сте се захванали сега.трябва да издържите и то още дълго дори след като детето се оправи,така че бъди смела и пиши винаги,когато нещо те притеснява и мислиш,че някой може ако не друго,поне да те разсее:).
поздрави и усмивки.и ти ще имаш повод за тях,хич не си мисли,че ще избягаш и от тая страна на живота.
и щастието е неизменно като нещастието.просто се редуват и няма измъкване,докато не дойде другото.
мисли за постиженията ви повече.за провалите по-малко.тях трябва да разбираш и анализираш,колкото се може по-трезво и без емоции,а после да ги оставяш след себе си;да ги отсяваш пред нещата,които трябва да се правят и разрешат между вас двамата за вбъдеще:)опитай се...знам,че звучи супер нелепо сега,но наистина става, ако опитваш непрекъснато и не си злопаметна);трябва ти да имаш информацията и да си силна,за да преодоляваш едно по едно препятствията,болката....ще успееш,ще видиш.човек може и през огън да мине,ако няма друг изход.това важи дори и за синът ти.дано вярваш в това.
уф,с тея дълги и всеповтарящи се постовепоне дано поне за мъничко от нещата,които интуитивно усещам за вас двамата, да се окажа права и да съм била малко полезна,а не досадна и объркваща...кой знае...при всички е толкова различно и...както и да е.
стискам ти палци и ти пожелавам всичкият кураж на света
за сега и всичките усмивки,разбиране и здраве в цялото ти семейство за след малко:)много искам след някой и друг месец да споделяш тук все по-уверени и положителни неща:)но затова понякога е много важна дори и просто гледната ти точка и нагласата за момента.затова се настрой да забелязваш най-много всяко дребно нещо,което сте постигнали (разговор;някакво изреченийце от негова страна,дори и една негова усмивка-защото докато си зависим усмивките не са много на мода,а пък смеха още повече;някой по-близък негов жест към вас,без да има конкретна причина за него...изобщо всякакви форми на по-близко общуване и доверие между вас,някакво доближаване от негова страна към вас,мисля че със сигурност ще прави нещата да намерят необходимата си посока.така би могъл дори да изостави приятелчетата си в един момент и да се задържи повече около вас,стига да поиска да се лекува съвсем сериозно.
и с най-малкото нещо според мен като опит,може да се направи разликата от вчера за днес и за в бъдеще.моля се детето ти да е добре всеки ден,каквото и да прави и да се пази много.това е най-важното и после вече и всичко останало може да бъде напълно възможно.

поздрави

до форумците: извинете ме за дългия роман.