дотук ми звучите доста добре.
наистина дълго взима вече хаповете,но щом той се чуства добре;щом говори с лекаря си и се разбират/дано е така/ и щом лекарят преценява така би трябвало той да знае по-добре.
има и добри лекари.ако синът ти се разбира с този,сигурно има защо.
имай предвид че доста време ще ти е трудно да се докопваш до инфо какво точно става с него,защото ще му е неприятно да говори за това или ще си мисли че няма какво да каже,или просто няма да му се говори за каквото и да било.не се притеснявай от това.за всичко си идва време.имай доверие в него,че той може да преценява какво е подходящо за неговия случай.
това и факта,че изобщо прави нещо,за да се лекува ще му помогнат най-много според мене...
психологът е за някакъв етап след първоначалното преодоляване на зависимостта.не се шашкай,че още не работите и по психиката.нека първо се поотдалечи малко от материала,сам да си даде сметка за разни неща и после.
дано всичко продължи така.наистина ми се струва,че сте ОК от това което пишеш
поздрави

А каква е гаранцията, че не се опитва да заблуди майка си и лекаря респ.? Не пропускай момената, че психическото състояние би могло да бъде решаващо при личния му избор, даже и да е убеден и неистово иска да се откъсне...

Ей това не го разбирам, иначе си права че сигурно има угризения, че му е трудно да се адаптира, че не иска срама да го завлвдее и всички хора да го подозират, да е водещ в отношенията му с хората... Вярно е също, че такива хора се затварят, опитват се да компенсират по много странни начини антисоциалното си поведение... Изпитват отчуждение, даже и от близките си.

Обаче страховете... те не могат да се пренебрегнат!!! А не са никак малко...

Без психолог ще му е трудно да се справи, той е още малък и няма силата и увереността, че може да преодолее огромния стрес на съзнанието и тялото от промените.

Това, да пожелаеш нещо, не достатъчно! Трябва да имаш амбициите и мотивацията да го спечелиш...

Майка, вие май страдате от зависимост към собственото си притеснение и безпокойство.
По този на4ин подсилвате илюзията си, 4е от вас зависят важни проблеми.
Разберете, 4е колкото и да се притеснявате, синковеца ще си прави каквото си ще, и само ще ви цоца и крънка за стотинки.

на лекаря е казал нещо, дето на вас не ще да го каже.
$естит ви осми март и на вас,
и ако не е твърде късно си направете още едно дете, 4е това о4евидно сте го изтървали..
или по добре не си правете още едно дете, 4е да не го подтикнете към същите пътеки..
Сина на един дългогодишен шеф на "отдел Наркотици" е долен нещастник и хероинозависим.. Защо ли?

Hеоснователно груб си към жената Че имат грешки, и то дългогодишни и сериозни, във възпитанието и общуването с него, мисля, че е ясно освен на нас, вече и на самата нея. Обвиненията и грубостите няма да й помогнат нито на нея, нито на него. И съвсем не мсиля, че няма откачане от херца и момчето е приключило живота си. Факт е, че се лекува в момента, нали? Нека се опитваме с нашия опит да помагаме на майка му с инфо, вместо да я натоварваме с чувство за вина. Тя вината си я има. Обаче с подходяща психотерапия чувството за вина може да се трансформира в позитивна за взаимоотношенията им, а оттам и за лечението и рехабилитацията му насока. Защото моето мнение е, че проблемът с херца при юношите е резултат и проява на дисфункционални семейни отношения, следователно трябва да се лекува цялото семейство като група, като общност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нападенията относно вменяването на вина са абсолютно основателни.За съжаление момента е не в това,че имаме вина,а в това къде се корени тя.Все още не можем да осъзнаем къде се корени грешката.До преди година мога да кажа,че общуването си вървеше,имаше си приятели и нещата бяха добре.Появи се момент в който започна да ограничава контактите с нас и с приятелите си.На няколко пъти негов приятел ,идвайки да го търси,каза,че сигурно е с момиче,но така и не разбрахме за какво става въпрос.Той не искаше да ни каже нищо и след това вече не се споменаваше за това момиче.Стигам до мисълта,без да омаловажавам нашата вина,че нещо е станало и той е тръгнал по другия път.В момента не знаем има ли до него момиче.Той не казва,а вече и приятелите му не знаят защото много рядко контактува с тях.Дали е възможно някой да му е обърнал живота?

4естит празник и на теб.

не за друго , ами тая тема километри4на стана , и нищо ново , все същата песен пее тая майка, май тя е за доктори, той сина и о4евидно ве4е сам е станал половин доктор..
То е о4евидно, 4е нито тя има доверие нито на сина си, нито на докторите, нито той и има доверие, нито на докторите, а върху недоверие само лъжи растат.

Синдрома "само дете-писано яйце-вмирисано яйце" ми е доволно познат, докато не се роди брат ми все се опитваха да ме задушават с грижи и притеснения,
и ако си бях останал само дете кой-знае какъв лигльо щях да стана.
След като станахме двама грижите се съсредото4иха върху малкия и мен ме оставиха да си троша главата на Воля..

Напълно съм съгласна с теб Затова казах, че майка трябва също да потърси психотерапевтична помощ. Отдавна й казах, че проблемът е, че той им няма доверие и те му нямат, т.е. между тях няма истинска комуникация. Те не общуват искрено помежду си. Решението на този проблем трябва да търси, включително и у себе си. Херцът в случая е симптом на тежко нарушени взаимоотношения, от които и двете страни не искат да се откачат. Щото има и драстични начини за откачане - секретни брави и прочие, така че да няма никакъв достъп до ценни вещи и пари в апартамента, никакви дневни и никакви пари и го оставят да си троши главата. Не се интересуват какво прави. Това докато не свърши учебната година. След това ключалки и на кухнята - да си търси работа, за да си купува мантджа, и да им е благодарен, че не го изритват от апартамента и не му искат наем. Ако изреве, че загива, му дават координатите на психиатрията в Раднево - там е безплатно и междудругото, имат успехи в лечението и рехабилитацията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Къде се корени вината викаш. Не е само на едно място в това можеш да бъдеш сигурна. Корени се и в семейството, и в средата в която движи, и във времето в което живее, и в пубертета дет кара и в момичетата където е срещал, и най вече в неговите собствени субективни вътрешни усещания за целият го заобикалящ свят, проблемите които среща в живота си и как той реагира на тях.
Престани да си скубеш косите щото така ни на себе си ни на момчето ти ще помогнеш.
Не мога да разбера защо някой от клубарите така рязко се изказват за тебе при положение, че от всеки твой пост си личи, че си толкова объркана и не на място в ситуацията в която си изпаднала, че направо ми става жал за тебе.
Обаче личи и нещо друго, обичта която храниш към детето си и че си готова на всичко само и само да му помогнеш, за това уважаеми клубари дайте да пробваме да и помогнем а не да тормозим женицата с нападки !!!!

Страшно ми приличаш на моята майка с нея сме се разбрали още от както бях на 14-15 г. че тя няма да припада кат аз правя глупости а аз ще се старая да не правя такива където няма как да се разминат без нейното припадане. Тя се примири с мисълта че няма да се впиша в рамките, които тя ми поставяше, а аз пък гледам да не прекалявам. Кат се изключат няколко случая и 1 самосвал с Валерян дет е изпила женицата покрай мене, нещата в крайна сметка след 10тина изминали години се оказаха, че не са чак толкоз зле както тя си ги представяше, а аз пък разбрах, че не са нарушавали чак толкоз правата ми за личен избор колкот аз си мислех. Тя все още си ме смята за откачалка де и си ми го казва, а аз продължавам да и обяснявам че е твърде праволинейна, но си се разбираме. Щом тя успя да се справи значи и ти можеш
Та така надявам се и при вас със синът ти нещата да се оправят, иначе питай и не се притеснявай ние ще се стараем да помагаме доколкото ни е по силите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от malkiat_dim на 09.03.06 15:00.

Може би наистина е време да спра да пиша.Чувствам,че само се оплаквам.Искате драстични мерки,но нали все пак искам и да завърши училище.Оплаквам се-добре тогава,кажете ми как се дават всеки божи ден по 8 лв. за лечение.Какво-да спра лечението?И в същото време нямаш никакви контакти с него.Не знаеш какво става.Не искам да е праволинеен.Но праволинейно ли е на 19 години да се заразиш насила с хепатит Ц?Да ,изключително много съм объркана но ще правя всичко възможно да го лекувам.Ще дам и последните си пари за лечение и тогава ще спра.Защо не иска да лекува хепатита-той щял да мине сам.Кой ли му пълни главата с тези глупости.Добре-сгрешили сме.В момента не искаме нищо от него освен да се лекува.Имаше възможност да го включат в програма за лечение на хепатита,но трябва да е чист.Той излъга лекаря и повече не стъпи при него.Също ли му налагаме нещо?Найстина ли е геройство да си съсипеш здравето?Добре-ние сме някъкви глупаци.Искаме да се излекуваш и прави каквото искаш.Но защо го правиш за да останеш без нищо здраво по теб.Ще спирам...Ако ви отегчавам,не пишете.Аз съм решила да се боря.