тъжно е.всичко,което разказа е част от такъв проблем.няма как.тъкмо мислех да ти кажа,че щом не може да спи без хапчета не се друса и му остава малко,за да почне да спи нормално...и прочетох това,което си написала за парите...аз правех абсолютно същото нещо след като спрях да работя и заложих каквото имах...
накрая реших да не откупувам нещата - още си ги държа в заложната и им плащам лихва...после си отрязах достъп до всякакви телефони,фонокарти,джи ес еми - да не мога да набирам който и да е...а хората,от които исках пари,бързо спряха да ми дават като трудно им ги връщах,а и мен ме беше срам след едно известно време на въздържание,в което си възвърнах нормалната човешка съвест...
ще си позволява да взима пари,ако има кой да му ги връща;ще залага неща,ако някой му ги откупува.
това исках да ти кажа преди - да не снемате отговорността му за нещата,които е направил - нито парични,нито морални.
но наистина не знам как бихте могли.за всеки ситуацията дори в самото му микрообщество е различна и няма как да не ви е трудно...
моля те,мисли си,че ще се справиш;че си силна и ще издържиш.знам че евлудяващо,ужасно,побъркващо трудно...и за синът ти май тепърва му предстои същото...но трябва да се сещате и за положителните неща,които сте постигнали и да не ги омаловажавате.
правилно ли разбрах,че не иска MST?дори и закратко,колкото да му мине абстиненцията без да се мъчи физически и после да може да продължи с ревиата?
мст е почти като метадона,с тая разлика,че психическата абстиненция остава.може би заради това не го иска.
голям парадокс е това,че хората в началото имат по-големи проблеми да се откажат психически/т.е. да поискат да се откажат/,когато физически им е сравнително по-лесно.а по-нататък вече,когато имат психическия ужас и мотивация да се откажат вече са много по-истински встрастени във веществото и вече им е още по-трудно.
толкова искам синът ти да можеше да разбере това...но никой не се плаши толкова лесно само от приказките на другите.затова и сигурно всички достигаме дъното си,преди да се откажем.поне в повечето случаи...
съжалявам.имам чуството,че няма как да те подкрепя...трябва да се държите и сами ще си намирате начините в крачка...колкото и да е болезнено.
надявам се ще продължиш да казваш как се развиват нещата и дали не забелязваш някакви нови пристъпи на желание за спиране у него...
има го този момент,че колкото по-забранена чуства употребата на веществото,толкова повече всячески ще пробва да се добере до него...затова забраната трябва да я усеща повече като от себе си,като заради самия себе си.ако е останал с впечатление,че смисъла да спре е само,за да сте вие спокойни няма да му е достатъчно и дори може понякога да го прави напук на всичко...
сигурно и затова отказва да ходи по лекари и всякаква помощ и ревиа...защото май още смята,че може да контролира нещата,както ги е контролирал преди да закачи.това е нормално.никой не обича да се подценява.само че точно подценяването може би ще му е по-добър съветник сега,отколкото ако вярва в себе си...
не знам...пиша само някакви догатки...надявам се да намериш някаква упора в нещо.ще ви трябва.продължавайте.ние ще помагаме.стига да можем.имай търпение.потърси някакво вътрешно спокойствие или вяра за себе си,за да не се отчайваш.
много ли приятели има?
|