Виж сега, дай по-леко... и аз съжалявам ако съм бил твърде рязък...
Идеята беше, че зависимостта от вещества е преди всичко ЧОВЕШКИ, а не химичен проблем, проблем, който произтича най-вече от проблеми на личното развитие и социалните (вкл. семейни) отношения; съответно там трябва да се търси и решението му, защото само хората могат да имат силата да създават проблеми и следователно само те могат да намерят разрешението им. Химичните средства могат да играят ролята, която играят патериците за куция - те могат да му помогнат да ходи, но няма да ходят вместо него. Така и лекарствата могат да ПОМАГАТ при лечението на зависимост, но те не са самото лечение.
Идеята на използването лекарствата по принцип е болестта да е нещо независимо от човека, нещо, доето може да бъде отделено от него и атакувано с с външни средства (лекарства). Естествено болестта не може да се отдели от болния, те представляват едно органично цяло. Съответно виждаме, че успехите на този подход са минимални (не става въпрос само за зависимостите, а като цяло за mainstream медицината), докато по-интегрираните методи имат по-добри резултати.
Единственият успешен подход се състои в активно търсене и откриване на причините за психичното съсояние, довело до изграждане на зависимост, това в най-общ смисъл са увредени и деформирани междуличностни отношения, които са довели човек до това състояние, в което дрогата му осигурява блажено нехайство за ставащото около него. А междуличностните отоншения затова са муждуличностни, защото в тях участват повече хора и всеки има своята роля и принос.
Съответно успешното преодоляване на зависимостта може да става само като се търсят проблемите не само у зависимия, но и в средата му; като се полагат усилия за ресоциализация и намиране на алтернативни занимания И ЗАБАВЛЕНИЯ.
Защото хората не са лабораторни мишки, които да бъдат затваряни в клетки, където да им се дават вълшебни хапчета и да се очаква да следват такова поведение, каквото се иска на управляващия експеримента. Не, те имат нужда от удоволствия вместо от притъпяване на усещанията с помощта на химични средства, и отново - ОТ ЛЮБОВ, ЗАГРИЖЕНОСТ, РАЗБИРАНЕ.
Пояснение - загриженост означава такива грижи, от каквито човекът има нужда, а не такива, каквито обгрижващия си мисли (примерче: вместо "маминко, искаш ли да ти сготвя любимата манджичка и да ти напъхам ривотрилчето в устичката?" по-добрия вариант е "а бе айде да вземем да излезем в парка и аз ще ти разкажа колко ми беше трудно като бях на твойта възраст, пък ти ще ми разкажеш как ти е на теб, а?").
И изобщо - оставете децата на мира, това си е техния живот и това са си техните проблеми, от които те трябва да натрупат собствен житейски опит. Няма начин да живеете техния живот вместо тях, а най-добрата услуга, която можете да им направите, е от малки да ги свикнете да се справят сами с проблемите си. И да не се опитвате да ги моделирате по собствен образ и подобие, защото точно по този сте ги направили наркомани - с прекомерните ви грижи те са станали зависими ОТ ВАС, а от там до зависимостта от нещо друго има половин крачка.
Пък ако личният им избор е да ползват вещества, които вие не одобрявате - то вашата задача е да се опитате да разберете това и да живеете с него. Сещате ли си по пазарищата има едни такева табелчици се прадават: "Господи, дай ми силата да променя нещата, които мога, търпението да живея с тези, които не мога да променя и мъдростта да направя разликата между двете."
ВАЖЕН ВЪПРОС: Въпросният зависим, ако наистина е мотивиран, защо не дойде сам да пита тук, ами e "пратил" майка си?
ВАЖЕН ОТГОВОР: Не налагайте на други хора своите виждания за това кое смятате за правилно и добро, пък било то и да са ви деца. Да сте си ги възпитали във въпросните морални ценности в първите 7 години, сега вече им е късно.
|