На алкохолика тялото му изисква увеличаването на дозата.
И аз неумишлено все се връщах в джаза.

Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!

Абсенте, много лесно можеш да се тестваш дали си станал разумен и нормален пияч или си оставаш алкохолнозависим, макар и с железен /засега/ самоконтрол. Спри си алкохола за 3 месеца, да речем, и ако при никакви обстоятелства не усещаш дискомфорт от това, че не пиеш или се плацикаш с лимонада, докато сътрапезниците си пийват биричка и винце, значи не си зависим.

Аз започнах да пия по една бира, една чаша вино или по едно малко два-три пъти през седмицата (пиех ги и досега ги пия бавно, в рамките най-малко на един час, а не на екс) и започнах да се чувствам по-добре и по-нормално, отлколкото по време на периода на абсолютно въздържателство.
Това обяснение издава зависимост. Няма начин да се чувстваш по-добре, когато си позволяваш чаша бира, сравнимо с времето, когато вместо чаша бира си изпивал чаша лимонада, да речем. Освен това, "нормалните пиячи", каквото и да значи това, никога, никога, ама никога не могат да се докарат до абстиненция. Ако много и дълго злоупотребяват с количества, могат да си докарват най-разнообразни тежки махмурлуци и неразположения, докато разградят алкохола, но не и симптомите, описани тук:

Какви са симптомите на абстиненция?

Налице са група от симптоми с различна тежест и различно съчетание помежду си. Появяват се след пълно спиране или рязко намаляване приема на алкохол, употребяван редовно във високи дози за дълъг период от време. Началото и протичането на абстинентното състояние е ограничено във времето и в значителна степен зависи от качеството и количеството на приеманите спиртни напитки. Проявява се с две групи симптоми:

психични - тревожност, депресия, страх, раздразнителност, напрегнатост и непреодолимо желание да се приема алкохол с ясното съзнание, че това ще облекчи страданията
телесни - стягане в сърдечната област, ускорена сърдечна дейност, повишено кръвно налягане, треперене на ръцете, устните, клепачите, студена пот по лицето и тялото.

Клиничните наблюдения показват, че абстинентния синдром се появява 8-10 години след началото на злоупотребата при мъжете и след 4-5 години при жените и по-младите хора.

Абстинентното състояние може да бъде усложнено от появата на гърчове (епилептични припадъци) или делир (състояние на нарушение яснотата на съзнанието, дезориентация, психични симптоми).

За първото съм съгласна, но относно второто имам съмнения.

Въздействието на алкохола и на лимонадата не е еднакво върху организма.
Не съм и убедена, че нормалните пиячи при продължителна и редовна употреба няма да се докарат до абстиненция.
Може би, трябва да се дефинира "нормален" пияч защото за всеки е доста относителна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И кой го е стандартизирал и сертифицирал този тримесечен тест, Лиса? Това са си твои допускания, които не почиват нито на научни експерименти, нито на личен опит. А аз говоря най-малкото от личния ми опит на преминаване от ежедневна злоупотреба през абстиненция през пълно въздържание до контролирано минимално пиене, чийно принцип, повтарям, е да се пие не повече от еди колко си на ден, но с отворена опция за консумация на по-малко и не всеки ден. Това е по-свободен режим, отколкото абсолютното въздържание, защото го няма този контраефективен суеверен страх дори от глътката алкохол. Не се чувствам задължен да пия всеки ден по една бира, или през всеки два дни по една бира, но ако се чувствам добре привечер и нямам да върша някаква важна работа, мога да си позволя една бира или чаша вино, обикновено по време на вечеря. Някой път изобщо не се сещам, особено когато съм супер изморен след дълга работа. И нямам никакъв проблем с това да държа в домашното си барче няколко бутилки с различни маркови алкохоли, обикновено предназначени за по-официални случаи. Или да попадна и дори да изгледам докрай реклама за алкохол, без да се издразня. Това е доста по-голяма свобода и продуктивен самоконтрол, отколкото проповядваните от АА. Та затова ми беше думата. Да не ми приказват врели-некипели, че едва ли не АА дава единствената ефективна рецепта за справяне с тази несъмнено вредна и губителна зависимост, каквато е алкохолната. Защото не само далеч не е единствената, но и далеч не е най-ефективната.

Иначе, по отношение на абстинентните симптоми - не става дума за времето на разграждане на алкохола - той се разгражда много бързо и след няколко часа няма и молекула етанол останала в мозъка. И тук започва проблемът за мозък привикнал към постоянно спиртосване. Той отдавна се е отучил да произвежда достатъчно количество гама-аминомаслена киселина, която дотогава е била замествана от алкохола. Тя има потискаща функция спрямо свръхактивацията на зоните, отговорни за стресови и тревожностни реакции. Освен това дългото и непрекъснато спиртосване на мозъка води до компенсаторно увеличаване броя на рецепторите за възбудния невротрансмитер глутамат. И в ситуация без прием на алкохол и без ГАМК и с увеличен брой глутаматни рецептори се получават зверските абстинентни симптоми, описани в статията, която си пейстнала. Абстиенцията отшумява едва тогава, когато организмът започне да си произвежда и възприема оптимално количество от въпросните потискащи и възбудни невротрансмитери, но дотогава жална му майка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То ясно, че алкохол и лимонада имат различно въздействие върху организма. Кръвните проби за алкохол го потвърждават. Понеже си обсъждаме какво е да си като "нормалните пиячи", пояснявам: на нормален пияч изобщо не му пречи да се въздържи, дори за да се тества дали може. Много обичам бира, но когато спазвам хранителна диета или вземам лекарства, несъвместими с алкохол, не се и сещам за бира. Замествам с безалкохолна газирана напитка, ако толкова ми се допива газирано. Иначе, случва се и да злоупотребя. Ето какво пише в същия медицински сайт за употреба и злоупотреба:

употреба - приемането на неголямо количество алкохол в непродължителен пеиод от време. Приемът е мотивиран от любопитсво, опит за подражание, за забавление или по традиция в съответствие със съществуващите обичаи, за по-добро настроение и компания
злоупотреба - приемането на алкохол е в такава степен, че това се отразява сериозно на здравето и социалното функциониране
зависимост - психично и физическо състояние на "вътрешна принуда" да се приема алкохол, за да се изпита неговото физическо и психическо въздействие, в много случаи, за да се избегне дискомфорта, предизвикан от липсата му в организма

Под злоупотреба разбирай неприсъщо поведение, гаден махмурлук и силно намалена работоспособност, докато мине. Ся, има "нормални пиячи", които никога не са се напивали, има и такива, които мине се, не мине, злоупотребят. Пък като се напият вземат, та се скарат или сбият или направят простотии, които в трезво състояние не биха, демек, зафункционират асоциално, после ги цепят тиквите, повръщат, не могат да се дигнат поне до обяд от леглото или ходят като болни от грип, докато им мине махмурлука - то си е сериозно отражение върху здравето, макар и временно. Само че, злоупотребяващият, дори редовно, в момента, в който спре да злоупотребява или да употребява, не получава абстинетнти симптоми.

И след 10-20 години пиене да спре, пак няма да изпадне в абстиненция. Обаче, ако някой поне веднъж е получил симптоми на абстиненция при липса на алкохол, си е зависим. Не е вече нормален пияч, барабар с нормалните.

Аз с пиенето или липсата му нямам драма, но съм пушач. Пак е зависимост. Колкото пъти съм спирала рязко цигарите за месеци, то не е тежка драма, няма припадъци и лазене по корем, ако поне веднъж не си дръпна, обаче тъкмо свикна с новите си навици и взема, та се изкуша - само една цигарка за пълен кеф с кафенцето, оооох, само по една на ден, честна дума, нямам нужда от повече. Една седмица така, втора седмица по две на ден само за кеф...и докато се усетя, пак съм ги подпукала. Оказа се, непушенето не е проблем. Но лимитираното пушене - огромен. Пък имам приятели, пишманпушачи, които припалват от дъжд на вятър за удоволствие. Брях, завист! И аз искам така, ама не става. От дъжд на вятър не ми е удоволствие, защото не ми идва отвътре днес да ми се допуши с приятелка пушачка на кафе, после чак другата седмица. Зависимост си е това. Ако се стискам на инат да паля само по 3 пъти седмично, през останалото време пак ще ми се пуши. Ако пак спра цигарите, повече няма да се самозалъгвам след 3 месеца, например с "ама само една, като пишманпушачите". Защото не става. Пък и защо ми е да си пробвам волята, какво ще си докажа.

Предполагам, с алкохолната зависимост е още по-драматично.

Аз започнах да пия по една бира, една чаша вино или по едно малко два-три пъти през седмицата (пиех ги и досега ги пия бавно, в рамките най-малко на един час, а не на екс) и започнах да се чувствам по-добре и по-нормално, отлколкото по време на периода на абсолютно въздържателство.
Това обяснение издава зависимост. Няма начин да се чувстваш по-добре, когато си позволяваш чаша бира, сравнимо с времето, когато вместо чаша бира си изпивал чаша лимонада, да речем.
Имах предвид това.
С алкохол / обяснимо е с въздействието на алкохола/ много се чувстват по- добре отколкото без алкохол. В противен случай никой не би пил. Отделен е въпроса развитието на това с времето.
Искам да кажа, че не може по горното да съдиш дали някой е зависим.
За твоето описание на цигарите това е всичко друго но не зависимост при случай, че непушенето не е проблем.
Аз също съм на мнение, че ако някой е станал зависим, то той си остава такъв.
Зависимостите имат общи черти и същевременно всяка една е различна спрямо другата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, увеличи си го на 6 месечен или на 1 година, принципът е същият.
Аз имам личен опит като "нормален пияч". И си пийвам за кеф, и съм се напивала /на другия ден ич не е кеф, ами "жива да не бях, защо се напасох така снощи!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но по това вече можеш, нъл тъй?
Аз съм изпадал в абстинентна кома само два пъти, но многократно съм имал зверски, ама наистина зверски нервни кризи, при които се гърчих на пода, треперех, залят от студена пот, не можех да си кажа и името и за пръв път в живота си сериозно обмислях начини да се самоубия за да свърши този ад. И някой като ми каже, че аз или друг алкохолик сме имали обикновени панически кризи, които изпитват истеричните лелки и които минават веднага щом ги придружи близък човек направо ми иде да му шибна един, защото абстинентните симптоми не са истерична лигавщина и изобщо не се подобряват, независимо от мястото и хората около теб и минават едва след като мозъкът свикне с по-ниските или нулевите количесва алкохол, в моя случай около две-три адски седмици. Обикновените панически пристъпи на истеричните лелки не ги удрят, ако са на някакво уютно и сигурно за тях място. И не водят до кома. Но абстинентните симптоми удрят и когато си на най-уютното и сигурно място - напр. вкъщи по халат и чехли или дори излегнат удобно на леглото. И могат да се интензифицират до кома. Огромна разлика.

Абсентът е пуснал темата и в друг клуб, предвид твоето "горно":
Аз започнах да пия по една бира, една чаша вино или по едно малко два-три пъти през седмицата (пиех ги и досега ги пия бавно, в рамките най-малко на един час, а не на екс) и започнах да се чувствам по-добре и по-нормално, отлколкото по време на периода на абсолютно въздържателство.
и през ум не ми мина да заподозра, че човекът има представа от алкохолна зависимост. Предисторията доста променя нещата, обаче.

Не става дума за реванш, аз не съм ощетен или по някакъв начин пострадал от АА. Просто се интересувам от социология и психология на сектантството и посочвам абсурда на сектантската догма да се демонизира дори минималното количество алкохол. Този принцип има корени в радикалните протестантски движения от 19 в. в Британия и САЩ, опониращи на традиционното християнство. Личният си опит с алкохола споделям като допълнително доказателство, че този принцип на абсолютно въздържателство има по-добра и по-ефективна алтернатива - умереното пиене. То предпазва от изпадане в пуританска морална паника. Същото се отнася впрочем и за умереното консумиране на животински продукти и за много други традиционни алтернативи на модната вълна от въздържателски сектантства. Тези сектантсва зомбират хората по не по-лош начин от свръхконсуматорските пороци, на които те са механична реакция и огледален образ.

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

или защото много трудно е преживял догмата или защото има съмнение, че може да стане настояще.
Определено аз не бих пробвала въпреки, че продължителен период от време съм била нормален пияч. Не и след като станах зависима и след абстинентния период.
Не си го обяснявам. При случай, че човек успее да се възстанови и премине през този период защо се връща. Може би очаква, че ако пие нормално ще останат само положителните страни от алкохола. Може би си мисли, че като успял веднъж пак ще успее. Доста опасни са тези мисли и определено доказани с практиката.
Спомням си за баба Ванга и нейният съпруг.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите