Догматът Нито капка / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Ето, за разлика от АА-членовете, аз съм окей с обстоятелството, че не си алкохоличка и даваш акъл за алкохолизма. Убеден съм, че и неизживявали проблема хора могат да имат ценни наблюдения и информация за него. Това с което обаче не съм окей при твоето мнение е, че се опитваш да даваш психиатрична диагноза. Което е тъпо. Не само в този клуб, а изобщо е тъпо.

Това за физическата зависимост са оправдания на алкохолици, че алкохолизмът не зависи от волята и безволието им. След отминаването на острите абстинентни симптоми всичко зависи от волята и режима, който човек си наложи. Все още, когато ми е нервно или ядосано, или пък просто скучно, ми минава мисълта да се натряскам до козирката, пък да става каквото ще. И си спомням началния период на справянето ми с алкохолната зависимост по принципите на АА - с пълно въздържание, изповедно плямпане пред групата и с многократни "пробиви", за които винаги си имах оправданието, че ето, аз съм алкохолик, физически зависим и не мога по своя воля да спра да пия. Глупости на търкалета! Това са само оправдания да направиш нещо, от което знаеш, че веднага ще ти стане по-готино, а после ще ти бъде по-гадно от преди. Това е въпрос на самоконтрол, а не на физическа зависимост. Убеден съм, че алкохолизмът, или както сега официално се назовава - "алкохолната зависимост", е толкова болест, колкото мързелът и лакомията. Демек, никаква болест не е, а липса на самоконтрол и самодисциплина.

Ама знаеш ли колко е трудно, ако си пил от сутрин до вечер в продължение на десетилетие, да минеш на умерено пиене? Да, знам, супер трудно и мъчително е, но не е по-трудно от това да спреш да пиеш напълно или да се разболееш от тежка болест или да загубиш любим човек. Особено от последните две е много по-леко и лесно. Това е животът - има и гадни моменти, при които ти се иска да се върнеш в майчината утроба или изобщо да не си се раждал.

Да не пиеш и глътка няколко години не е особено постижение. Затова ми се струва странен, патетичен и ненужен ентусиазмът на честитенето на "рождени дни от моя нов живот" и прочее АА-лафове. Не мога да кажа, че напълно съм се отървал от алкохолизма си, но не мога да кажа и че още съм алкохолик. Просто няма да е вярно, защото това не е въпрос на всичко или нищо, а е въпрос на степени на зависимост. И, да, действително ако днес или утре си наруша принципа за не повече от чаша вино на вечер и се напия до козирката, ще ми чисто физически много по-гадно отколкото на повечето хора, които не са били алкохолно зависими. Това е очевидно от досега написаното от мен и изобщо не го крия и не се самозаблуждавам, че алкохолната ми зависимост не е оставила трайна следа в живота ми. Но и аз, като повечето от по-съвестните членове на АА, се поздравявам с постигнатия от мен самоконтрол не само по отношение на пиенето, а и на други неща свързани с учене, бачкане, взаимоотношения, поемане на отговорности и пр., които неща преди съм замитал под килима или удавял в пиячка. Така че има много полезни неща, които научих от АА и от конкретни хора, които съм срещал там. И това за егоизма и егоцентризма на алкохолика, за които непрестанно се говори в АА, е супер вярно нещо. Ама то си е вярно и за повечето останали хора неалкохолици.

Както вече няколко пъти подчертавам, не се обявявам срещу метода на пълното въздържание (бил той в рамките на АА или извън); той може би е най-добрият метод за една голяма част от алкохолно зависимите; но има и други ефективни методи, които са не по-малко подходящи за друга немалка част от алкохолиците.

Весели празници!

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)