Догматът Нито капка / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Контролираното пиене: спорната алтернатива на АА

Christopher Wanjek | December 04, 2007

Можете ли да се борите срещу болестта на алкохолната зависимост и същевременно да си пийвате умерено с комания? Подобна позиция беше еретична само поколение по-рано. И все пак контролираното пиене, както е наричано, се появява като приет вариант за лечение на онези, за които пълното въздържание е твърде обезкуражаващо.

Две книги, публикувани миналия месец от едно издателство – едната защитаваща контролираното пиене, а другата, отдаваща почит на Анонимни алкохолици, категорично против него – подчертават разнообразието на начините за лечение и страстта на докторите, занимаващи се с тази зависимост.

За много американци Анонимни алкохолици е синоним на лечение на алкохолна зависимост. И това е съвсем логично. АА е помогнала на милиони хора да се откажат от бутилката. Нейната система от безплатни групи за подкрепа, 12-стъпкова програма и изповедни събрания покрай църцореща кафе-машина, в които членовете седят в кръг, е част от популярната култура и вдъхновява и други помагащи групи като Анонимни наркомани и глупави пародии като Анонимни шокохолици.

И все пак АА не е за всеки. При все че е една от най-ефективните програми за лечение, с успеваемост при около 20 процента от случаите, това е само един метод между няколко, включващи други видове групи за подкрепа, психотерапия, медикаменти, или комбинация от тези неща.

Ключът към 100-процентовия успех е конкретният човек да намери правилното лечение за самия него, споделя д-р Микаел Леви, автор на „Поеми контрол над твоето пиене... и няма нужда го спираш напълно”. АА, посочва Леви, няма монопол върху плановете за лечение.

Умереното пиене – един от вариантите

Леви, директор на клиника за лечение на алкохолна зависимост и лектор в Медицинското училище в Харвард, е крайно внимателен да не омаловажава АА. Той дори насърчава хората да пробват тази система. Но отбелязва, че едно от ограниченията на АА е безкритичното четене на нейните 12 стъпки.

Някои хора не могат да минат дори и първа стъпка, според която човек трябва да признае, че е безсилен пред алкохола. Според Леви това признание просто не е вярно; тежките пиячи могат да спрат да пият по собствена воля; опитът му с алкохолно зависмими е доказателство за това.

Втората стъпка изисква вяра в една по-висша „Сила”, с главно „С”. Шест други стъпки споменават Бог, с главно „Б”, предполагаемо християнския Бог. Леви посочва, че акцентът на АА върху духовността и въздържанието, заедно с вярването, че човек трябва да удари дъното преди да може да се възстанови, може да обезкуражи някои хора с проблемно пиене да потърсят помощ.

В практиката си, Леви, който е психотерапевт, се опитва да разбере причините за индивидуалната зависимост от алкохола – като помощно средство при общуване или като средство временно облекчаващо стреса – и да лекува проблемите, които водят до тежкото пиене.

Умереното пиене – богохулство

Вариантът с умереното пиене противоречи на основното вярване на АА, че алкохолиците не могат да контролират пиенето си, колкото и да се опитват. Затова поддържниците на АА остро критикуват онези, които предлагат компромисното решение с контролираното пиене.

Според степента, в която конкретния човек е зависим от алкохола, позицията на АА е вярна. Излседвания на мозъка показват, че при тежките пиячи е увредена онази част от мозъка, която е отговорна за контрола върху пиенето, което прави опита за умерено пиене физически невъзможен.

Това е мнението на д-р Джак Хедблом, психотерапевт в Мериленд, който е непоколебим привърженик на програмата на АА и който се опитва да я демистифицира в книгата си „Последно повикване”. Той подчертава важността на духовното развитие, но отхвърля идеята, че 12-те стъпки са част от организирана религия. Според него в контролираното пиене няма надежда за алкохолиците.

Възстановяването в числа

Проведеното през 2001-2002 г. Национално епидемиологично проучване върху алкохола и свързани с него състояния открива, че пълното въздържание и умереното пиене са еднакво ефективни. Сред 43 000 изследвани алкохолици 36 процента са състояние на трайно възстановяване; от тях – 18.2 процента въздържатели и 17.7 процента умерени пиячи.

Остава обаче спорна дефиницита за алкохолна зависимост (алкохолизъм) и злоупотреба. Позицията на АА, например, е, че всеки, който може да се възстанови чрез умерено пиене, поначало никога не е бил алкохолик.

Но вместо да участва в подобни словесни игри, д-р Леви отбелязва, че ако човек счита, че има проблем – бил той зависимост или злоупотреба – трябва да потърси помощ. Неслучайно тези две книги са публикувани едновременно – като опит дебатът за лечението на алкохолизма да се поддържа жив.