Догматът Нито капка / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

"Не знам кога да спра да пия" са думи, които чух от една страдаща в клиниката на 4 - ти километър. Не само ги чух, преживях ги с тази страдаща - млада и красива жена. Тя не споделяше, че има алергия. Тя не споделяше, че има обсесивна мисъл, когато реши, че иска да вкара едно и когато поиска да вкара едно, нищо и никой не може да я спре. Тази страдаща не иска да идва в АА, защото е известна певица/но аз лично не бях чувал за нея, нито я бях виждал, защото се занимава с музика, която на мен не ми харесва/ и се страхува за имиджа си. Тя не чува или не може да чуе засега, че ние спазваме Традицията на АА за лична анонимност/защото Обществото на АА не е анонимно/ пред пресата, радиото, телевизията и киното. Но тя вече знае за АА, защото преди да се срещнем не знаеше. И може да дойде, когато пожелае. Но може и да не дойде. За мен по две причини:1. Цитирам от главата "Има изход", Голямата книга на АА - "След това идва тежкият пияч. Неговите навици могат да бъдат толкова лоши, че постепенно го увреждат физически и умствено. Може да умре преждевременно. Ако се задействат достатъчно силни мотиви - лошо здравословно състояние, влюбване, смяна на обстановката или лекарско предупреждение, този човек може също така да спре да пие или да започне да пие умерено, въпреки че това може да се окаже трудно и свързано с известни главоболия и дори с необходимостта от лекарска помощ." Какво точно показва за мен този цитат? На първо място - толерантност в действие, а именно - "дори с необходимостта от лекарска помощ", но не и да се правим на господ, ако задължително допълним - с необходимостта от АА. Защото АА е за тези, които го желаят, а не за тези, които имат нужда от него. Защото в АА не поставяме диагнози. Защото на никого не мога да кажа, ти си алкохолик от моя тип и прави това, което правя аз, защото, ако не го правиш ще пукясаш. А аз от какъв тип съм? Ами пак цитат от главата "Има изход", Голямата книга:" Но какво да кажем за истинския алкохолик? Той може да започне като умерен пияч; може да се превърне или не в постоянен тежък пияч; но в определен момент започва да губи пълен контрол над алкохола, щом веднъж започне да пие. Ето човекът, който ви озадачава, особено с пълната си липса на контрол. Когато пие, той извършва абсурдни, невероятни, трагични неща."
2. Защото не искам да се правя на господ и не знам какво Бог има за тази прекрасна, млада, страдаща жена.

Когато разбрах, че имам нужда от помощ, когато главата ми беше празна от всякаква друга мисъл, освен тази, че аз САМ не мога да се справя с алкохола, че аз САМ не мога да победя алкохола, точно в този момент видях в нета тези две букви АА, които нищо не ми говореха, нищо, че бях вече на 50 години, нищо, че не бях влизал в клиники, нищо, че не бях пил хапчета...

На мен никой не ми каза, че съм алкохолик. Но аз още на първата сбирка споделих, че съм алкохолик. Още не мислех, не вярвах, че съм истински алкохолик, но го казах, защото/тогава не съм бил честен, толкова съм можел/исках да се харесам на тези хора. Те казваха, че са алкохолици, споделяха за себе си, почувствах се на моето си място още на първата сбирка на АА и не можех да допусна, че ще кажа - аз не съм алкохолик, или нищо да не кажа. Може и да съм се страхувал да не би да ми кажат:"Ами ти не си като нас, обирай си крушите и изчезвай!" Аз не исках да изчезвам от това място. Аз на секундата усетих, преживях истински, че имам нужда от тези хора. Не знаех, не бях чувал за Трета Традиция на АА:"За наши членове трябва да бъдат приемани всички, които страдат от алкохолизъм. Поради това не можем да откажем прием на никой, който иска да се възстанови. Нито пък членуването в АА може да се основава на пари или подчинение. Всеки двама или трима алкохолици, които са се събрали на едно място, за да водят трезв живот, могат да се нарекат група на АА при условие, че като група нямат други цели." Първо, без да го обяснявам, щото не съм професор, не съм проповедник, не съм фарисей.., но за мен точната емоция в думи е - "за да водят трезв живот", а не "за да останат трезви". И не каквото и да значи това, а за мен много значи в една дума - преживяване, не измисляне. Това пък вече, каквото и да значи това. И точно тук споделям, за мен, тук му е мястото, кратката форма на Трета Традиция на АА:"Единственото условие за членство в АА е честното желание да се спре пиенето." Ако ще съм толерантен не само в молитва и приказки, ако на действие, а не на разбиране ще казвам, че освен всяка друга характеристика болестта алкохолизъм включва и това, че е прогресираща, то да, твърдо да, пак за мен - в АА има тежки пиячи, членове са на АА, спират да пият, нямат нужда да практикуват Програмата на АА и аз ги разбирам и съм благодарен, че сме полезни така, че те никога да не достигнат до моето положение - безнадеждният, истинският алкохолик. Аз без да се опитвам всеки ден да прилагам тези дванадесет духовни принципа в деня си, без да практикувам духовността, а не да чета за духовността, не да знам за духовността, няма как в един момент в "бяло петно в съзнание" в мен да не се задейства безумната идея, че мога да изпия едно и този път ще знам кога да спра, ще мога да спра. И стигам до третия компонент на алкохолизма - духовната болест.

"Втората част на Първа стъпка/която за мен е духовен принцип/ казва, че животът ни е станал неконтролируем, неуправляем. Дълго време си мислех, че моят живот е станал неуправляем, заради всички лудости и безумия, които правех, докато пия - например, автомобилни катастрофи, нараняване на хора без да искам, провалени лични взаимоотношения, изгубване на работата, семейни проблеми, затвор, клиники и т.н. Всичко това не е безумието, за което се говори в Голямата книга на АА и че тези неща от живота ми не са това, което го правят неконтролируем. Разбира се, всичко това може да бъде класифицирано като "неуправляемост", но това е само външната й част. Неконтролируемостта, която Първа стъпка посочва е вътрешната неуправляемост на моя живот - БЕЗПОКОЙСТВО, РАЗДРАЗНИТЕЛНОСТ и НЕДОВОЛСТВО/негодувание, неудовлетвореност/, които съм изпитвал още много преди да посегна към първата си чаша с алкохол. В главата "Как действа програмата", терминът "вътрешна неконтролируемост" е употребен като определение на третия компонент на алкохолизма - "духовната болест". Нашата книга ни обещава, че когато "духовната болест се преодолява, ние се изправяме умствено/първият компонент - "умствената обсесия"/ и физически/вторият компонент - "феноменът на непреодолимата жажда", повтарям с големи букви, ЕДИН ВИД алергия/. Умствените и физическите причини за болестта алкохолизъм "спят"/в ремисия са/, след като "духовната болест" се преодолява всеки ден."

Аз в това се идентифицирам. Аз на това се доверявам. Аз това мога да предлагам , но не и да налагам, защото на действие, а не само на думи, не желая да се правя на господ. И кой съм аз да казвам кой е Истинският Бог?! И кой съм аз да казвам, че познавам Истинският Бог?! Моят Бог е Исус Христос, но кой съм аз да го налагам, кой съм аз да казвам, че Той е истинският?! За мен Бог е един. Ако ще говоря, ако ще се моля да обичам, както Бог мен обича, кой съм аз вместо да бъда полезен, да помагам на братя и сестри, които се идентифицират с моята болест, които страдат като мен, да им налагам в Кого да вярват и на Кого да се доверяват?!Личната среща с Бог е интимна работа. Личните взаимоотношения с Бог са интимна работа - нашата Единадесета стъпка. Но преди да стигна до нея, имам доста работа, през доста духовност в действие, в активност да премина, част от Духовната програма на АА. И за мен, не сам. С моят спонсор. Ако не ви харесва думата спонсор, измислете си друга дума, която да ви носи точната емоция. Например, довереник. Все едно. Аз се доверявам на моят спонсор и когато мълчи, защото и мълчанието му ме провокира към действие, не към измисляне и не се страхувам да сгреша. Аз не се страхувам, ако моят спонсор сгреши, защото освен алкохолик, той е и човек. И не е моя работа да го упреквам и да се виня, що така съм направил, що иначе съм направил, що съм послушал, що не съм послушал... Но мога, ако искам, да си признавам грешките и ако е Божията воля да не ги повтарям или ако греша да не наранявам. Ами не знам Кой е Истинският Бог, но знам, че Който и да е Той не стои на върха на каквато и да е йерархия, не е в която и да е религиозна организация, но е там, където хората чувстват принадлежност един към друг, полезни са един на друг. Моето "там" е Обществото на АА, а не религиозната организация на АА.И никого не приобщавам, и никого не призовавам. Но мога да споделям. И да не очаквам. И да се доверявам на Втора Традиция на АА:"За нашата обща цел има само един върховен авторитет, този на любящият Бог, така, както Той се отразява в груповото ни съзнание. Нашите ръководители са само облечени в доверие служители. Те не управляват."

Аз съм щастлив, че мога да преживявам благодарността. Имам такива моменти. Може и да са малко, но вече имам такива моменти. Преди да дойда в АА, в повечето случаи успявах да кажа едно "кисело благодаря", "едно користно благодаря", "едно лицемерно благодаря" и т.н.

Господи, моля Те за вдъхновение, а не за объркващо и измамно своеволие в деня ми, в действията ми, предизвикано единствено и само от чувството ми за себеправедност и извънземен интелект. Да бъде, Твоята воля. Амин.

Хо хо хо хо..вегетарианска и сектанска паника.
А чети малко от моята книга за вегетарианците-

Глава 1-Една стъпка до спасението!?

Съдбата ни свърза със това семейство,за зло или добро,но при всички случаи със някаква цел,може би това е била целта-да напиша тази книга.
За да се разгранича един път завинаги от фанатиците и подръжниците на някакви сляпи и фанатични доктрини..водещи винаги до едно място.
До манипулация на околните,както и до мозъчна промивка.
То когато мозъчната си промивка си я държат за себе си-добре.
Но не става така много често.
Опитват се всячески да приобщят още хора,да мислят като тях.
Всичко започна отдавна със тях .
Знаем си ги,чудати са,вегетарианци,със вечния плач колко не били оценени и възприети от света.
И как никой не ги бил толерирал.
Въпроса е обаче,когато дойде ред и време да очакваш толерантност от тях..тогава се разбира вълчата им същност.
И че са изтъкани от двуличие и фалш.
И че всичкото им е бил един лъскав имидж за пред света.
Ние бяхме не само доста обидени от тях,ние бяхме игнорирани нацяло.
Всичко започна в периода между коледа и нова година,на Стефановден,на моя имен ден.
Уговаряхме се у нас къде да посрещнем новата 2014 година.
По принцип повечето празнувания стават предимно у нас,така че предложихме пак да е у нас,но те решиха друго.
Вие елате този път,и взехме да го мислим как да го напаснем и как да стане.
Казахме си,има време..ще се доразберем.
Звъннах му два дни по-късно да се доуточним,пък и да го питам за други неща..и изведнъж към края на разговора той каза...а бе има ли начин вие като идвате да стане без месо,ако може.
Аз в първия момент недоразбрах,и си помислих,че не искат да им слагаме месо в чиниите им.
И му предложих да ползваме пластмасови-за еднократна употреба.
Но той с смс ми каза че,имали принцип месо да не влиза през прага им.
Понеже щяло да им разруши кондицията,чакрите и аурите.
И щяло да стане мазало,щели с седмици да се чустват зле.
Аз все пак изумен,крайно изумен от казаното..се зачудих за варианти,все пак..но жена ми се ядоса много.
И им написа твърд смс..щом така смятат,че няма да може да празнуваме заедно.
Да оставим събирането за друг път.
Това което последва..бяха наистина детински сръдни и наранено честолюбие.
Което не отива на човек 1960 набор,за мъжа.
А тя е от поколението на 80те години.
Разликата им е доста голяма,естественно това не е моя работа,те ще си живеят заедно-със пасивите и позитивите от такава връзка.
Имат дъщера която е една година по-голяма от нашия син,2003 набор.
Наистина в цялата тази история ми е жал за децата,понеже си играеха и се приемаха много добре.
Съответно както се досещате,и дъщеря им е вегетарианка по рождение.
То няма никакъв избор детето ,те постоянно и говорят колко лошо нещо е месото и как само отрови и лоша енергия влиза в тялото при останалия ненормален свят според тях.
Веднъж -два пъти ни казваха,че дори тя си била купила консерва риба,понеже имала много голямо желание да опита.
Както и доста често искала да опита кренвирш.
На всеки рожден ден,детето е стресирано,и се чуства различно от другите,понеже не е сигурно дали ще има вегетариански кренвирш,вегетариански фалафел..или ще трябва да се задоволи само с парчето торта,докато гледа как другите мляскат кренвирши.
Тук ,моето мнение е,че те са преминали границите..но как дъщеря им да внесе кренвирш,когато имат железен принцип у тях месо да не прекрачва прага им.
И да не осквернява на никакво ниво къщите и душите им,понеже те си мислят и то съвсем сериозно че тази стъпка,вегетарианската...ще ги доближи още повече до рая и мечтаната от тях шеста раса,на извисеното човечество.
Какво ще стане всъщност...това само онази сила отгоре която човечеството наименува със различни имена,ако наистина е реална,ще отсъди и прецени.
И тук стигаме до твърде големите маниакални и параноични заблуди и фанатизъм на религиите,и още повече на разклоненията..наречени дъновизъм,кришнарство,свидетели на Йехова,войни на Христа ,съботнянстката адвентистка църква..и прочие учения,от които ..когото и да попиташ от последователите им ,ще ти отговори-моя път е най-верния и правилния.
Въпросните хора,изобщо не им отива да са особенно духовни,понеже ги познавам в детайли,пък и съпругата ми също.
Наред със плача ,как никой не ги разбирал,зачитал,и не ги респектирал заради възгледите им и вегетарианството им,се наблюдава и една доста голяма доза агресивност,ужасна стиснатост,злословие против другите зад гърба им(никога не казват какво мислят за хората в очите им,както и вечно стратегически се умилкват и търсят изгода),доста голяма доза завист като цяло...и може би най-неприятната им черта..надцакването и показването на материалното.Целия им живот е една игра на Белот-в която те да извадят най-силния коз.
Колко много имаме,как никой не е повече от нас,понеже не може новодошли току що българи,да имат повече от нас..които сме от толкова години тук.
Най-пресния пример беше точно преди коледа,две седмици преди да се разсърдят като малки деца.
Видях оферта на телевизор,3д смарт JVC който по-късно отидох да заменя със друг,понеже се оказа че 3д очилата струваха 1500норвежки крони бройката почти.
А не бяха включени в цената.
Не ми харесаха и контраста и цветовете,пък и много забиваше интернета.
Смених го за Самсунг,както и да е..но същия ден в който бях взел първия който не ми хареса,въпросния мъж беше в къщи на гости на кафе.
И му хареса явно,виждаше се как малко или много ми завидя,не толкова за това че съм взел евтин телевизор,по-скоро,че той все още няма такава играчка.
И изведнъж аз се бях оказал по-напред от него с една стъпка,с него ..той където изкарва три пъти сигурно на месец повече от мен.
На другия ден се чух с него и ми каза че е на път към ел . магазина.
Същия ден се изсили и взе 2 пъти по-скъп телевизор от мен,със блурей към него.
За 15000кр.
55 инчов СОНИ ,не като моя 46 инчов и за само 7000кр.
И като се видяхме,взе да сравнява колко били херцовете.
Моя има 500 херца Сонито,а твоя Джи ви си е само 50,много слабичък.
Всъщност тогава все още не бях го сменил и първия беше наистина много слаб откъм параметри ,и струваше 3800кр.
Понеже беше на оферта.
Умираше си от кеф явно,как ме беше надцакал.
Но както народа се изразява,хитрата сврака –с двата крака.
Когато отидохме да му настройвам интернет функциите и други неща,се оказа че неговия огромен тв-екран ,няма нито апсове,нито пък безплатни услуги за гледане и ползване.
Само един ю туб,фейсбуук,скай пи и туитър.
Търсих апсове,нищо не открих.
И браузъра му един линк не можа да отвори както трябва.
Все в страницата на Сони те праща,та да се регистрираш и да плащаш.
Та така,аз проверявам по-принцип и най-малкия детайл когато купувам.
При него най-важните бяха херцовете,били 500.
А на моя джи ви си ,били само 50.
Дори и с терзи 50 херца моя първия който смених - беше мечта,пред неговия.
Имаше си 3д и апсове и много неща които неговия огромен Сони го нямаше.
Затова хората са казали-малко акъл да имаш,ама навреме да ти дойде!
Както и големия тарикатлък и хитрина се наказват.
Като ,че ли силата му го възвърна на момента,за завистта му.
По-същия начин направиха и кухнята си,понеже разбраха за друго българско семейство тук във Норвегия,че са си докарали мраморни плочи да си правят плотовете за кухнята,чак от България,със кола-понеже тук мрамора струва много скъпо.
Нашия човек отново завидя,как едни си никакво и никакви новодошли въшкари,ще имат такава кухня-а той човека със големия статут на музикант и с големите пари ,няма да има повече от тях.
Разби цялата кухня и над 4 месеца беше като бойно поле,накрая ни поканиха след близо полугодие на гостуване ,само у нас едва ли не..да видим кухнята.
Наистина умее,направил я беше много добре.
За над 60000кр материали беше вложил.
Всичкото от свирки,както той се изразява,на черно.
Свирене и работа на черно.
Ни най-малко не му завиждаме,опазил ни господ да завиждаме на маниаци,и да копираме от тях.
Те през няколко месеца са в ремонти,имат някаква мания постоянно нови и нови играчки да придобиват,обновяват и променят.
Според мен и преди жилището им си беше напълно нормално,но те нямат мира и покой,нямат спирачки,постоянно са в някакъв бяг към нещо ново.
Явно липсата на витамини,като вегетарианци им влияе.
Понеже има вещества,които единственно от месото се набавят.
И на тях трябва да им ги поставят с инжекции.
За едно нормално семейство като нас,без залитания в крайностите,те започнаха да ни се струват,че бръмбърите в главите им са вече прекалено много.
А и с напредването на възраста при него,няма да стават по-добри нещата.
Винаги съм мислил и твърдял,че умния човек е онзи който приема критики и съвети,който се вслушва и е толерантен към другите.
При тях тези неща са почти невъзможни.
Въртят- сучат,искат на тяхната да е,те да решават,а другите да им угаждат.
Където и с когото и да са имали конфликти и караници,а те са твърде много,съм го слушал да приказва..как щял да го причака в тъмното едва ли не,да иде да му спука гумите,да му надерял колата..и пр идиотизми .
Което не отива на близо 60 год мъж да ги говори тези неща.
Той се мисли за много млад,понеже е вегетарианец и дъновист.
И колко бил запазен и пъргав.
Е определено на втория етаж,винаги си е бил промит,още от младини.
Дори и мен е агитирал,да идем да понабием някой,да му спукаме гумите,или пък да му надерем с пирон колата да речем.
И този човек се смята за истински духовен последовател на Дънов и за много извисен???
За глупостта и фанатизма на доктрините явно няма почивен ден наистина.
Разбира се помагал ми е,вършил ми е услуги,но и ние сме го правили.
Помагал ми е за превози когато нямахме кола,и после за лош късмет точно от него взех кола,която започна да дава грешка след грешка със спирачки и ремонтите станаха доста.
Понеже нашия човек не обича да влага,все от най-евтините неща я беше оборудвал.
И почти нищо не беше сменял и ремонтирал по нея.
Както и да е,много пари набутах по нея,за ремонти..здраве да е.
При все по-голямата му стиснатост...все повече се убедих,че дори и да не знам кой съм и какво съм,знам какво никога няма да бъда..човек като него,гледаш да извади масло от тигана едва ли не.
При него вечно да има как някой друг да му плаща за обяда,както се казва.
Спомням си думите навремето на един друг българин-художник,със широко сърце,макар и пиянде.
Той ми каза веднъж-музиканта е свикнал само да му слагат и вдигат от масата,свикнал е само и единственно на безплатен обяд тук в Норвегия.
Понеже навремето,където са ходили да свирят,все са източвали бирата на ресторантьорите,яли са и са пили на корем без да плащат и крона дори..и са живели на принципа-след мен потоп!
И музикантската психика и навици явно никога не се променят.
Незнам-аз лично за пръв път в живота си виждам толкова противоречиви личности като тях,изтъкани от един фалшив имидж и лустро за пред света,с една двуличност и селски тарикатлък приличащи единственно на хора мошенници.
А зад усмивката и уж привидното им добро поведение винаги има една ехидна пресметливост и стратегия-с какво може да си им в полза,и какво евентуално може да им искаш.
Няколко пъти ми са се налагали услуги,помагал е но винаги е претеглял,с какво ще го ощетяли,с какво ще го затруднят.
Иначе се скъсва да разправя къде кой с колко го прекарал,кой искал услуги от него,пък не си платил горивото,кой закъсал ,къде го теглил и как му се подиграли едва ли не...станали са една сметачна машина за пропуснати ползи,и какво къде ако по възможност може да се избегне като плащания.
Последното беше,че сега е обявил че няма да ползва телевизор,за да си спести прословутия НРК лиценз,който се плаща два пъти в годината и е около 2800кр на година.
Плаща се на два пъти.
Разтича се да пломбира антенния вход на чистото ново Сони,и мен агитираше,да го направим и ние.
При една проверка по интернета и форумите,като изчетох доста материали в рамките на час,се оказа че не признавали контрольорите и органите пломбирането на антенния вход само.
Трябвало да се пломбират всички устройства,а това вече ще му изиграе много лоша шега,ако успеят да влезнат у тях за проверка.
А и управителя на боретслагет(кооперацията) има ключове за всички апартаменти,и има право да отключи в екстренни случаи и за проверка.
Така че може да се получи хитрата сврака-с двата крака 2-антенната афера.
Месеци по-късно ми се случи случка.
На същото място,където работи и той,но беше по-същото време в болнични доколкото знам,понеже сме много месеци вече в негласен конфликт в който всеки мълчи и очаква другия пръв да направи първата крачка и да се наведе.
Така поне си мисля аз.
А може би просто толкова да са държали и на нас изобщо.
Паркирах колата в една злополучна събота,и отидох само за половин час да придружа малкия до ледената площадка,където да покара кънки.
По-късно бях на концерт вечерта.
Около 40 минути по-късно се върнах за да се прибирам към вкъщи за да отивам да се подготвям ,ще ще слизам да гледам първите групи от фестивала на който бях два дни.
Това се случи на втория ден.
И останах като попарен,и ледена пот ме обля изведнъж.
Предната лява гума беше спаднала почти нацяло.
В паниката тръгнах да се прибирам за в къщи,да я свалям,един от специалните болтове против саморазвиване заяде.
Беше клеясал и нямаше сваляне.
В същото време валеше проливен дъжд.
И аз веднага загрях кой може да е бил,вегетарианеца който познава идеално къде има камери и къде не,не е бил и на работа..нищо не му е коствало да пусне едно шило.
Нямах доказателства,но звъннах веднага на жена ми която беше все още в шопинг центъра да отиде да говори със охраната,които са и негови пряки колеги.
Няколко дни по-рано си бях направил майтап с един друг мой приятел,който от половин година и той е вегетарианец,и постоянно поства вегетарианските манджи които е сготвил.
Казах му по фейса само,че не мисля,че ако иска евентуално да отслабне и да подобри здравето,е неоходимо чак да прави такава крайна стъпка като вегетарианството.
И му дадох пример с мен,как за един месец съм свалил към 7кг и то предимно със разделно хранене,по-малко въглехидрати и повече плодова и растителна храна,но без да се лишавам от нищо.
Както и си направих закачка,че цял живот баща му продаваше мръвки в месарския магазин(даже има прякор баща му-мръвката),а той излага баща си един вид.
Не беше с цел да го уязвя,просто закачка между нас,които се понаваме от деца,и на мен ми е странно-защо когато станат вегетарианци все трябва да парадират с манджите си.
Нищо не ми отговори моя стар приятел,но няколко дни по-късно се случи това с гумата ми.
Досега откакто купих за добро или лошо колата от този двуличник-вегетарианеца,не съм пукал гума.
Случайностите ,взеха да стават прекалено много.
Понеже знам,че го е правил към други които не харесва,с пирони е драл врати на коли,а даже и мен е агитирал,да ходим да направим някому мизерия.
Така,че прекалено много ми е доказал,че е в първи в списъка за съмнение.
Часове преди това бяхме на друг шопинг център,никакъв проблем там,дори и по пътя към мястото където се случи случката не съм усетил да дърпа колата и да занася.
Не успях тогава да сваля гумата,и пак в паника,и ругаеш и подивял от яд,тръгнах към бензиностанцията до центъра където стана случката да напомпя гумата,за да видя дали не ме е пожалил евентуално и само да я е спаднал.
Напомпих я,но 6,7 часа по-късно спадна отново.
От събота до понеделник съм помпил гума,докато отворят сервиза в понеделник.
Задната лява беше спаднала за два дни наполовина и тя.
Явно не е имал време за задната да направи по-голяма дупка,със шилото и отверката.
Не знаех какво да правя,нямах доказателства да го обвиня,макар че неведнъж съм слушал плановете му срещу други които мрази или е в конфликт..как си имал в подръжката отверки и шила,как знаел къде хващат камерите и къде не,как щял да застане приклекнал уж че си връзвал връзките или бил изпуснал нещо,и ще свърши което е намислил.
Предполагам,че по подобен начин ме е изработил и мен.
Спрял съм в сляпа зона,видял ни е да слизаме,казал е на жена си и детето да го изчакат някъде,и е свършил мизерията си към мен.
Поне това е моето предположение.
Понеже съм сигурен че ми е следял постовете в фейса,понеже имах неблагоразумието да не го изключа от приятелския списък.
Следващия случай който ми се случи е преди броени дни.
Връщайки се от работа,към 18 часа забелязах че двете ми врати отляво са надрани и на задната врата има нарисуван полов орган.
На капака отзад има надрано над логото на колата,както и са издрани с ключ или пирон още две малки полови мъжки органчета.
Следите на 95 процента отново водят към него.
Понеже нищо друго не ми е доказал за себе си,освен съмнения към него.
Възможно е да е дочул какво съм казвал за тях от други хора и резултата не закъсня.
Да,тежко е-но истината боли.
И ако цял един съзнателен живот се правиш на сляп за истината за себе си,няма да свършиш добре.
Може би в психиатрия,може би в лудницата или в затвора.
Отново нямам доказателства,макар случката да се е случила посред бял ден,едва ли някой е видял нещо..а дори и да е видял,едва ли на някой му се набърква в проблеми.
Просто ми потвърди нацяло съмненията ми.
Аз му прощавам,това е един объркан болен човек.
Това е достойно единственно за една отрепка да извърши такава мерзост,но аз съм решил-няма да го провокирам и да му отмъщавам.
И без доказателства съм почти сигурен че е той.
Понеже нямам конфликт в момента с никой друг.
В крайна сметка кой каквото прави като зло към околните,му се връща като бумеранг със времето ,към него самия.
Все някой ден ще бъде хванат в момента на деянието си.
Падането от високия пиедестал на егоцентризма и мегаломанията е с убийственни последици.
С религиозни и духовни фанатици на доктрини,просто както и да реагираш може да си в грешка.
Понеже тяхното разбиране за правилно и грешно ,няма нищо общо със вижданията на останалата част от света.
Така че,както и да реагираш,ако ги изключиш от фейсбук може да ги провокираш,ако те четат пък,пак може да бъдат провокирани.
Мислех тогава да не се разправям,не ми се стигаше до войни,и директи хващания за гушите.
Прецених,че съдбата дозатвърждава мнението ми в началото-че всяко зло,е за добро!
Понеже имах съмнения,да се оправим и извиним..но извиняващите щяхме да сме ние.
А за нечовешки фанатици като тях,които призовават да си правим добринки..по фейсбук,постват клипове на страдащи и умиращи животни в кланници,правят се на много добри,мили и състрадателни..а в същото време пукат гуми от злоба,дерат коли със пирони и рисуват с пироните полови органи в момент на безсилие,понеже ненавиждат истината за себе си и явно относно това че вегетарианците не са съвършенни.
Със такива хора е по-добре да няма човек нищо общо.

А може би и да хранят скрити съмнения относно това,дали ще влезнат в мечтаната шеста раса,дали ще заемат по-специално място на небето,или в преражданията.?
Така или иначе..идва момент в който живота и съдбата те предупреждават,че е време да стоиш за добро,настрани от такива хора.
Убедил съм се че в живота всички си плащат цената,по трудния или лесния начин.
Дъновистите и духовните лицемери също няма да останат подминати.
Които всъщност са си твърде материални като цяло.
Ученията и религиите им са един своеобразен имидж към света,а същността им е като на червена лъскава прогнила ябълка.
Дори и такива хора да си мислят че са една стъпка по-близо до спасението и извисяването.
В света има милиарди и едно мнения и виждания,защо тяхното да е най-правилното??
Естественно,това не означава,че всички вегетарианци-дъновисти са такива.
Ни най-малко.
Но такъв тип Дъновисти познавам аз,оплетени яко в материалното и завистта.
Това ме подсеща за един друг случай със мой далечен братовчед който като млад беше много набожен и вървеше и поучаваше с библията в ръка нас хлапетиите със метъл тениски на Металика и Слеиър.
Че трябвало да ни покаже пътя към спасението и истината.