|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|
Естественно че има разлика.
Да си духовен е едно,да изповядваш своите си разбирания,сам за себе си и в стаичката насаме,както пише в Библията ,нали?
А останалото е показно фарисейство.
Изхождам от Библията.
Така го чуствам аз.
Че каквото и да правиш,най-добре е да не търсиш сензация и да театралничиш.
Мисля че повечето хора биха се съгласили с мен.
Един мой приятел от детинство стана също вегетарианец.
Понеже ходи с ново гадже която се оказа че е веган дори.
Нищо против,тяхна си работа.
Но..откакто стана убеден вегетарианец..в началото постваше ден след ден постоянно вегетариански манджи,или пък статии колко здрави са веганите,вегетарианците,и колко пагубно е месото.
Наложи се да му го намекна в коментар.
То и аз съм върл дет метъл и траш метъл фен,ама не поствам всеки ден клипове и облойки на разложени..
Напротив,знам че малко от моите познати и приятели слушат такъв тип музика,и не се опитвам да се натрапвам.
Когато стигнеш дотам да си съобразителен с другите,от уважение..то значи си тръгнал по правилния път.
Поне според мен.
Понеже всеки може да е нахален,егоист,егоцентрик,догматик и фанатик.
Това не е трудно..това е лесното.
За другото се изисква майсторлък.
Е разгеле..поспря с постовете този мой приятел.
Иначе в началото фейсбука беше залят с вегетарианска доктрина.
В същото време пуши и пие като пройдот както казват по нашия край.
Бъзикнах го..то не е много здравословно цигари и алкохол и запои..пък вегетарианец,нещо не ми се връзва му рекох..
Разправя ми..ти си герой,и цигарите спря и пиенето..месото ще е като детска игра ако се опиташ.
Ами вкусно ми е месото бе,пък и м и се яде.
Той го бил спрял заради болки и неразположения..а бе,имам опит от друго семейство как мъжа направи жена си вегетарианка.
И какево мелене на главата беше,спри месото,миришеш ми на мърша,спри месото..
Та..да си каже,хора сме,ще го разбера.
Аз обаче като и капка не близвам,не съм направил жена ми въздържателка.
Напротив,наливам и чаши,отварям и вина или бира..
Но само дотам.
Пия си безалкохолната бира или безалкохолното.
Та разликата е в това,да живееш и да оставиш другите да живеят..това е духовността.
Свобода е тя,не наложени доктрини,като в религията,ученията,тенденциите..
Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!Редактирано от 44 DOUBLE ZERO на 01.12.14 12:25.
| |
|
|
|
РЕЛИГИЯ:
Вярата в/и/ обожествяването на свръхчовешка
управляваща сила, в частност Бог или богове.
От Оксфорд дикшанари.
ДУХОВНОСТ:
Процес на лична трансформация в съответствие с религиозна/и/ идея/и/.
От Уикипедия.
Коя е моята религия или колко, или не колко ми е духовността е моя лична изповед. Но АА е моята църква. Това е моят личен избор и не съм длъжен никому да обяснявам защо, както и да призовавам някого, да насилвам някого, да убеждавам някого да споделя с мен мястото - Обществото на АА, Братството на АА, а не организацията АА или институцията АА..
Бил съм трезвен, и извън АА, и то достатъчно дълго време. И през това време, водещото в ума ми, в емоциите ми, във взаимоотношенията ми, в живота ми беше да не близвам грам алкохол.
От един момент нататък в АА, водещото при мен е, ако мога да бъда полезен и да помагам на тези, които желаят да опитат това, което аз правя. За себе си казвам - трудността идва от това, не да им налагам това, което аз правя, а поведението ми, моят живот да ги провокира самите те да го пожелаят. А извън АА съм на пътя, или търся пътя, или вървя по пътя, на който покоят в мен да не зависи от случващото се в заобикалящият ме свят, а да зависи от здрави инстинкти в мен, здрави емоции в мен и не на последно място - здрав разум, който не съм убеден, че е точно и единствено в сивото ми вещество, разположено в голямата ми черепна кутия. Е, разбира се, че необходимо и достатъчно условие за всичко това е да бъда и физически трезвен..
Но откакто съм в АА, не ми се налага, нито за миг, да полагам усилия, за да не пия алкохол.
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Sandu62 на 01.12.14 15:48.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Sandu62 на 01.12.14 15:54.</EM></FONT></P>Редактирано от Sandu62 на 01.12.14 15:55.
| |
|
|
|
Радвам се за тебе.
Всичкото това което описа за себе си съм успял да го постигна сам в живота си.
Може би не съм алкохолик..просто неистово да съм се уплашил и да съм предпочел да си мисля че съм..и съм болен.
Незнам..честно да ти кажа..не знам дали съм зависим..но знам как пиех преди..по колко..и по кое време на деня..сутринта..нощта.
Апределено ми е по-изгодно да знам че имам проблем.
Приятелите ми които твърдо блъскаха па масите и заявяваха със мъжки темперамент че никоя жена нямала да им се бърка на пиенето..всичките са вече парясници и разведени.
Поне 4,5 такива вече има.
Така и не стоплят къде е проблема реално.
Като ми говориш за помощ..иди помогни на такива де..
Аз съм се опитвал.
Е ние да не сме ти..ми рекоха.
На твоята жена и е тежка кубинката или ботуша.
И не съм можел да мръдна.
Е..нищо..
Как да им обясниш на такива..че си бе мое решението..не ботуша или кубинката решиха непиенето ми.
Казах им веднъж...много лесно можех да съм във вашето положение..ако исках да си къркам на воля.
Ама имам семейство и мисия тук на този свят.
Изгледаха ме с насмешка.
Господ си знае работата.
На който заслужава му дава сили и му запазва семейството.
Сега децата им скоро ако не и вече на други мъже казват татко.
А лошото е че във всичките тия имах големи надежди.
А те се сринаха като пясъчни кули.
И до ден днешен ми се чудят как издържав без цигари и пиене толкова дълго.
Ами..има цял един красив свят..отвъд алкохолните и тютюневи пари..
Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!
| |
|
|
|
В отговор на:
За мен абстиненцията беше кошмарна. Не вярвах, че ще успея. Трудно ми е да повярвам и днес. Този период ми се видя и огромен и страшен. Не, не мога да повярвам, че се преборих. В моя живот това е била най- голямата ми победа.
Не мислех, че ще успея!
Напълно те разбирам, Алоун, вярвай ми! И искрено те поздравявам за тази победа, защото самият аз от личен опит знам колко е трудна и колко по-силен ме е направила тя. Вече си казвам, че щом (със сетни усилия на волята) успях да запазя горе-долу присъствие на духа по време на най-зверските ми абстинентни кризи, то вече няма житейско предизвикателско, което може истински да ме паникьоса. Беше си психологическа закалка отвсякъде и затова съм благодарен на Бог, че ми даде този тежък, но мегаполезен урок. Едно от най-полезните неща от вече бившия ми престой в АА (за да не бъда само негативен спрямо това движение) беше да се запозная със споделените наживо преживявания и изходи от абстинентните периоди; да чуя как достатъчно успешни в живота мъже и жени са били поне за кратко самосъжаляващи се абстинентни слабаци като мен. Не ме интересуваха духовните дрън-дрън-ярини, но за мен беше доста успокояващо и обнадеждаващо, че почти всички от АА са преминали през подобни абстинентни симптоми като мен, ако не и по-тежки. Аз съм изпадал в абстинентна кома само два пъти, но многократно съм имал зверски, ама наистина зверски нервни кризи, при които се гърчих на пода, треперех, залят от студена пот, не можех да си кажа и името и за пръв път в живота си сериозно обмислях начини да се самоубия за да свърши този ад. И някой като ми каже, че аз или друг алкохолик сме имали обикновени панически кризи, които изпитват истеричните лелки и които минават веднага щом ги придружи близък човек направо ми иде да му шибна един, защото абстинентните симптоми не са истерична лигавщина и изобщо не се подобряват, независимо от мястото и хората около теб и минават едва след като мозъкът свикне с по-ниските или нулевите количесва алкохол, в моя случай около две-три адски седмици. Обикновените панически пристъпи на истеричните лелки не ги удрят, ако са на някакво уютно и сигурно за тях място. И не водят до кома. Но абстинентните симптоми удрят и когато си на най-уютното и сигурно място - напр. вкъщи по халат и чехли или дори излегнат удобно на леглото. И могат да се интензифицират до кома. Огромна разлика.
Въпросът е: Какво да се прави след като мине абстинентния период?
Аз започнах да пия по една бира, една чаша вино или по едно малко два-три пъти през седмицата (пиех ги и досега ги пия бавно, в рамките най-малко на един час, а не на екс) и започнах да се чувствам по-добре и по-нормално, отлколкото по време на периода на абсолютно въздържателство. В началото го правех с голяма тревога, че абстинентните симптоми ще се върнат и като видях, че не се връщат запазих самоконтрола да не експериментирам с увеличаването на количеството, а си останах на това количество с уговорката, че мога някоя седмица или дори месец изобщо да не пия, но в никакъв случай не трябва да увеличавам дозите или да зачестя приемането им (по-малко- да!; повече - не!)! Така постепенно започнах да добивам контрол върху алкохола, а не да съм под постоянна тревога, че ако случайно някой ми сипе в чая 20 мл. коняк и аз, без да знам, ги изпия, ще стана пак безпаметен кърканделник, защото, видите ли, пак ще ми се активира алкохолната "алергия". Сега аз контролирам алкохола, а не той мене. Поне засега.
(Не съм загубил трезвото смирение, което научих в АА и продължавам в духа на "поне този ден", но без да ходя на досадните сбирки и без да се налага да слушам за ен-ти път едни и същи лични истории и изтъркани проповеди; не ми трябва това лицемерно чувство за братска емоционална подкрепа за да продължавам да стоя далеч от алкохолната злоупотреба.)
Но действително, ако досега опитът ти е показал, че винаги след една бира следват още няколко в рамките на един ден, по-добре да не пиеш и половин чаша до края на живота си.
Но не всички са така. Сигурен съм, че не съм единственото изкючение от тази тенденция. И няма как да се съглася с учението на АА, че пълното въздържание влияе на бившия алкохолно зависим по-благоприятно, отлколкото контролираното микро-пиене.
Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)
| |
|
|
|
В отговор на:
Представи си човек, който някога се е тровил с гъби. Колкото и да му обясняваш, че тези точно са култивирани, няма да близне.
Прекрасно сравнение! За мен такъв човек излишно преувеличава опасността до степен на пълно самоограничаване на нещата, потенциално водещи до нея; вместо следващия път да бъде просто по-внимателен като всеки разумен и нормален човек. Ето това ме дразни най-много в АА - от уважение към вас искам да съм максимално откровен с вас - че поддържат убеждението, че човек си остава алкохолик завинаги и никога не може да стане разумен и нормален пияч. Това просто не е така. Това е фактологически невярно. Може би поддържането на това невярно убеждение е с цел да не се изкушават по-слабоволевите бивши пиячи, може би е благородна лъжа? Може би овладелите живота си стари членове на АА само за пред другите изповядват това убеждение, за да продължат да се изявяват като харизматични разказвачи и помагачи сред братството и да не прекъснат удовлетворяващите ги контакти с него, а в същото време тайно си пият по мъничко? Не мога да съм сигурен. Но знам, че при мен преминаването към контролирано минимално пиене подейства доста добре, учудващо добре, бих казал. И ми върна самочувствието, че аз контролирам живота си, а не някакво парарелигиозно братство.
Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)
| |
|
|
|
"А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот.
За тогавашната фарисейска чуствителност това е било скандално, разбирано в буквален смисъл, но яденето на хляб и пиенето на вино е било окей, стига да се разбират само като символи.
За сегашната истерясала въздържателска свръхчувствителност вече е скандално и призоваването да се пийне капка алкохолно вино в рамките на някой свещен обред.
Кой е лицемерният фарисеин в случая?
Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)
| |
|
|
|
Въпросът е: Какво да се прави след като мине абстинентния период?
За мен такъв въпрос не съществуваше и не съществува.
Аз си направих извода. Най- важното успях да възстановя организма си да функционира нормално без алкохол и не виждам въобще причина да пия и една глътка. Нямам и желание. Плюс това алкохолът мирише не много подходящо за жена. Струва и пари.
Въобще не съм стигнала до състояние да забранявам на другите които могат да пият да пият. Дори за лек го препоръчвам при настинка, при умора, при стрес, на празници за повишаване на настроението, за илачи и т.н.
Само аз съм извън. Нещо не се "споразумяхме" с алкохола. Аз така нормално за положителни цели го използвах, а той подмолен враг който изяжда гостоприемника си. Не, така!
Аз не съм от хората който като се опаря веднъж и се измъкна да пробвам втори път. Не харесвам никак да си създавам проблеми. Имам си достатъчно други и определено такива на които алкохолът винаги вреди. Никога не съм изпитвала и влечение да съм като другите. Много ми е интересно някой като каже "искам да пия нормално". А, аз много други неща искам, но дали ще пия нормално или няма да пия за мен е едно и също. Виж, ненормалното пиене е запазена марка само за някои. Аз обаче, не вярвам много на организма си след подобно състояние и затова предпочитам да не си създавам ребуси. Въпреки това трябва да отделя специално уважение към физиката си за това, че успя да се справи, а последният път се пребори сама. Не мисля никога да изпадам в състояние без участие на мозъка ми или ако това бъде, то определено ще бъда с увредена психика и мозъчни клетки по друга причина.
| |
|
|
|
започнах да се чувствам по-добре и по-нормално, отлколкото по време на периода на абсолютно въздържателство.
Да не мислиш, че аз съм увеличавала умишлено алкохола.
Аз започнах с 50 грама концентрат, но тъй като след тях ми ставаше лошо и връщах преминах на вино и бира през лятото и така постепенно количеството се увеличаваше и съответно ми действаше отпускащо /аз имам тихо пиянство/ додето започнах редовно да пия и все по- голямо количество. Най- лошото, че като се опитах да го прекъсна не можех. Просто ми се пиеше.
Това което описваш по- скоро важи за хора които са злоупотребявали с алкохол, но аз определено нямам запои или буйни изпълнения с непредвидими последствия или забрава и невъзможност да си изпълнявам задълженията.
Може другите да са забелязали нещо нередно, но доколкото разбирам са го отдали на тежък период от живота ми.
За мен нещата обаче не бяха така. Напротив когато нещата се очертаха периода ми беше доста спокоен. Може би и затова бързо си дадох сметка какво е станало.
| |
|
|
|
Absinthe Ducrosfils, стискам палци да си намерил за себе си правилния начин! И аз не робувам на универсални правила и предписания, проблемите на всеки човек са индивидуални и разрешаването им често е различно. Но за какво ти е тази мъка, не разбирам. Да пиеш бавно в продължение на час чаша вино, да внимаваш да не прекалиш, да ти е в ума постоянно тази грижа - как, колко, кога... Това в никакъв случай не е удоволствие. А ако не пиеш за удоволствие (както го правят неалкохолиците), то за какво го правиш? Защо е толкова важно да пиеш? Ето това ме тревожи по отношение на твоя метод - че ти е важно, че ти ангажира вниманието твърде много. А това не мога да го нарека преодоляване на проблема.
| |
|
|
|
В абсолютна грешка и заблуда си.
Аз съм черната овца тук,понеже не ходя на сбирки,но хората от братството са прави.
Веднъж роден алкохолик,завинаги си оставаш такъв.
Това лято..понеже не намерих безалкохолна бира,пих на риск два,три радлера..от нискоалкохолната.
Няма да ти казвам как ме захапа гъза да се насмуча.
Дори и 000,2 процента в кръвта,ми подействаха като наркотик.
И викам..да я пие тази шампоанка който иска..усещам че става опасно.
Ако сам не познаваш себе си..да не би един непознат и комшия да зная повече за алкохолизма ти от теб самия.
Като си спомня какво беше...никога повече алкохол в уста..най-добре така.
Където има воля,там има и начин!
TEMPORE NIHIL SANAT!!!Редактирано от 44 DOUBLE ZERO на 02.12.14 12:25.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
| 
|
|
[