Какво мнение за изход да сподели?
Или човекът има проблем и мисли, че проблемът му не е алкохола, а прокрадващото се тук мнение "че алкохолизмът е в главите ни" или друг има или е имал проблем. Има и хора от любов към познанието или спора.

Не забравяй, че тук не са всички "учители", а ученици. И трябва да бъдат добри ученици.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А бе знаех си аз, че си скрита лимонка, ама нейсе. Полека лека сичко ще си кажеш.

Ха, ха, ха.

Поредната малоумна тема,ако ме питаш.И да, мое лично мнение и вяра е че има БОГ и си има църква,а кой в какво си вярва не е моя работа и проблем.Автора на темата не е тук за да научи нещо,а за да покаже превъзходството в знанията си над "нещастиците" които се мъчат и споделят в опитите си да се спасят от алкохолизма тук в този раздел.

Мерси още веднъж на теб и на другите за добронамерено-обяснителните отговори.

Без по регламент да ви дължа биографично-изповедни уточнения, все пак - от морални скрупули и реципрочен жест спрямо вашите искрени споделяния - ми стига да уточня следния принцип, до който стигнах от личния си криволичещ злополучно-благополучен опит с Негово Дяволско Величество Ал, придържайки се същевременно към хилядолетната юдео-християнска традициция в това отношение:

Ако човек е бил зловредно зависим от алкохола (до степен да си прецака до под кота нула професионалния и интимния живот) и престане да пие и капка за дълго време със или без няколко спорадични запоя до безпаметност през това дълго време - то той си остава алкохолик. Трезвен, сух, но алкохолик. Но ако е бил зловредно зависим от алкохола и трайно и устойчиво премине към умерено пиене, примерно на 50 гр. концентрат (или 1 бира, или 1 чаша вино) на ден, или през ден, или през 2 дни, или на седмица по 1-ж, то вече е излекуван и е бивш алкохолик. Толкова е просто и логично. Абсолютното отричане на и въздържание от нещо е равносилно на робуването му. Или както отбелязва Оскар Уайлд: "Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш."

Така че напълно вярвам на лоялните членове на АА, когато изповядват, че винаги ще си останат алкохолици, дори и да не пийнат и глътка Ал до края на живота си. Те си остават роби на алкохола. Но има и друг начин - пресметнатото минимално пиене - то е единственият същински лек, то е единствената ефективна стратегия за преодоляване на алкохолизма. Имал съм зверски, стигащи до припадъци абстинентни симптоми и знам какво говоря. Никакви молитви и никакви разкаяния не помагат в тази фаза, защото става дума за физиологически дисбаланс в мозъка, който не се променя от днес за утре. Рязкото спиране щеше да ме убие или най-малкото да ме доведе до продължително умопомрачение и суицидни опити. Постепенното намаляване на дозировките и встъпването в следрехабилитационен курс на контролираното микро-пиене ме спаси от попадане в религията на сухия алкохолизъм, основен изразител на която е АА-движението. Посещавах АА известно време и се наслушах на глупости, как един кой си "брат" след няколко години трезвеност близнал алкохол и моментално се хързулнал по нанадолнището на неконтролируемия запой. Защо не спря само с глътка? Ами, не мога, то не зависи от мен, аз съм болен... Оправдания, опрадания, оправдания. Отказ от поемане на лична отговорност за действията си. Доповръща ми се от това лицемерие, повече отколкото от сливова ракия сутрин на гладно. Контролираното микро-пиене (+ здрава духовна и телесна самодисциплина, която може да се намери не само в Православието, макар че е за препоръчване там) е единственият изход от алкохолизма и затова то е едно от най-големите табута за АА-идеологията, непризнаваща или много трудно признаваща свои алтернативи. Иначе, както казвате в АА, дори и физически трезвени, ще си останете завинаги емоционално-психологически алкохолици, сухи алкохолици, защото боготоврите Негово Дяволско Величество Ал като някакво вездесъщо неподдаващо се на опитомяване Зло и по този начин продължавате да сте психологически зависими от него, по същия начин, по който Хитлер е бил психологически зависим и отдаден на евреите.

С уважение към трудния ви път,
ваш А. - бивш алкохолик
и настоящ умерен пияч

Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. (Пс. 127)

Приятели, май споменах от самото начало, че човека има проблем и че иска да се научи да пие контролирано, даже и подобен клуб си търси и че истината за него ще лъсне накрая.

Нали знаете, сваляме му шапка и да си живее живота. Той си е негов.

А ние можем заедно и Бог помага на тези от нас, които искрено желаят да спрат да пият и да се обърнат към него. И също си живеем щастливо живота. И както един събрат преди малко е написал - СВОБОДНО. Никога не съм вярвал, че съществува такава свобода. Това е.

Прочетох, споделеното от теб и видях, осъзнах, проумях, признах и най - точното - преживях емоционално, не на ниво разум, грешката, която правя в повечето случаи, когато споделям тук. И още по - точно не спазвам Единадесета Традиция на АА:"Политиката ни във взаимоотношенията с обществеността е основана на привлекателността на нашите идеи, а не на пропагандата..." и Десета Традиция:"Обществото на АА не се произнася по въпроси, които не са свързани с него;поради това името на АА не бива никога да бъде въвличано в обществени дискусии."

Обществеността, обществените дискусии, за мен, тази сутрин е и този клуб "Алкохолно зависими".
Старите идеи дълго дремят в главата ми, не си отиват лесно, като як печат, все едно в коя част на мозъка ми, който се опитвам да залича не със заучена, прочетена духовност, а с преживяна, активна духовност. Това при мен се случва, когато прилагам в действията си всеки ден тези, изчистени от всякаква човешка претенция в ителектуална и всякаква друга гордост, 12 стъпки, 12 духовни принципа на АА, програмата на АА. Ама не го правя всеки ден, защото освен алкохолик, съм и човек. Лично мой избор е живот на духовна основа, а не лудост, затвор, смърт или най - страшното за мен, емоционално неравновесие, което за мен, пак тази сутрин включва - пиян без алкохол, луд без алкохол/ама луд, не защото съм малоумен, а защото съм безумен;ама луд не защото съм олигофрен и разни други синдроми на еди кой си, а защото съм безумен. За мен безумен е липса на здрав разум, а не липса на еди колко си грама сиво вещество./ И какво става в един момент? Печатът лъсва. И какво стана и става с мен? Ами в самозаблуда, без да си давам сметка, с идеята, че ще бъда полезен, че съм честен, влизам в спор, като се ръководя от старата идея:"В спора се ражда истината." И не спазвам двете Традиции на АА, не защото не искам, а защото се самозаблуждавам. Ама не схващам, че се самозаблуждавам и започвам да съдя. И не усещам, че съдя. Стара е идеята "в спора се ражда истината", но не защото тези думи не са истина, а защото ги яхвам на знаене, а не на преживяване. И каква е моята грешка? Ами, да. Истината за мен "в спора се ражда истината", ама чак днес, благодарение на споделеното от теб е, че мога да споря с хора, с които не сме обединени от една идея, все едно каква, а сме "едно" в една идея, на един път сме, не един език си говорим. Какво привлекателно има у мен, за един човек, който за първи път влиза тук и чете как съдя някого, които не споделя моите идеи. Защо трябва да влизам в тема на човек, който е на "друго място", на "друг път". Ако мисля, ако вярвам, че Бог има за мен да бъда полезен с моя опит на някого, защо трябва да се напъхам в темата на човек, с когото говорим на различен език, да олеквам, да водя безсмислени спорове? Много е просто. Или откривам моя тема и споделям, или разговарям с хора, като теб. А те не са малко тук. И човекът, който за първи влиза в този клуб има избор. Може да избере пътя, на който сме ние с теб двамата, а може да избере и пътя на човека, на когото сме в темата.

"Без едно мога, с едно не мога." Лошото е, че в един момент и без едно не можех, и с едно не можех. Нямах избор. Наистина бях роб на алкохола. В чисто исторически план кога и къде робите сами са се избавили от робство? Аз много, много не чета. Може и да греша, но в момента ми изплува спомена как завършва, какъв е резултатът от въстанието на Спартак. Нищо против човешката воля, нищо против човешката сила. Покоят е у тези, които имат здрав разум да се доверят на това какво има за тях, колко могат и какво могат. В АА имам нов Господар. Но не съм му роб. Но съм негов слуга, защото имам свободната воля да правя това, което Той има за мен, а не да се сравнявам с другите, "да се състезавам", да умирам от страх да не изпусна малкото/защото на мен все ми беше малко, а и сега има моменти, когато нещо не ми достига, но не се напъвам като гладен на сране, защото имам изход, имам решение, ОБЩО РЕШЕНИЕ в предложение, не в заповед, ако искам/, което имам и "да се напъвам да хвана", което другите имат, защото те винаги имаха и сега имат повече от мен, а пък не го заслужават.

Мисля,че схващаш какво правиш, какво е действието ти в твоите думи:"Приятели, май споменах от самото начало, че човека има проблем и че иска да се научи да пие контролирано, даже и подобен клуб си търси и че истината за него ще лъсне накрая. "
Това съм го правил и го правя/греша, продължавам да греша/, можеш да го видиш в доста от постовете ми тук.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Слава Богу, нямам нужда да пия контролирано, за да се чувствам добре. Нямам нужда да чета статии за алергията, за да ми е ясно, че не мога да спра с едно питие - изпитала съм го на собствен гръб. Висшата ми сила ме доведе в АА и благодарение на моя Бог и на хората в АА, достигнали до духовно пробуждане, аз живея свободно и съм трезва днес. Никога няма да се излекувам, но мога да се възстановя, като всеки ден опитвам да живея по духовен начин, препоръчан ми от Дванайсетте Стъпки на Програмата на АА. На мене това ми помогна на финала, когато единственият изход ми се струваше смъртта. Бог да ви благослови и благодаря, братя и сестри от АА, които ми помагате всеки ден!

Мисля, че това което описваш са хора злоупотребяващи с алкохол или така наречените тежки пиячи.

Аз никога не съм била от тях. Аз си пиех нормално до един период от време. Ако прекалих с алкохола просто връщах. Това продължи додето нормалното стана все повече и спирането невъзможно. На мен просто ми се пиеше.
Нищо не съм губила, но ясно си дадох сметка какво е станало. Бях станала зависима от алкохола и съответно количеството все повече се увеличаваше.
Не мисля, че един зависим трябва въобще да започва да пие. При случай, че си борил зависимост щеше да го знаеш, че следващия път е още по- лошо.

Не виждам защо трябва да пия контролирано. Аз можех да пия така и определено алкохолът ми действаше отпускащо и ми даваше енергия. Цената с времето стана много висока. Сега просто не виждам никаква разлика. За щастие нямаше нещо което да възстановявам- нито здраве, нито място в живота. Просто организма ми започна да функционира без алкохол.

Никъде не искат да можеш да пиеш. Аз не съм дегустатор. След това съм и жена.

Това което предлагаш не бих го приложил към всеки. Може би само към хората които са имали някакви проблеми и са ги давели в алкохол. При мен нещата не бяха така. Проблеми малки и големи имам и сега, но определено не бих си сложила и алкохола отново като проблем. Не обичам да си създавам проблеми и без това си имам достатъчно.

Та така, ако си тежък пияч може и да пробваш да пиеш контролируемо, но ако просто ти се пие, то желателно е, не задължително е да се разделиш с алкохола. Отнася се до всяка една зависимост.

Човек трябва да се определи към кои спада защото последствията могат да са големи. Не можеш ли да пиеш контролируемо, то определено не трябва въобще да пиеш. Мисля, че много са се проваляли именно поради тази причина.

Аз лично нямам никакво желание да пробвам мога ли или не мога. Ясно, че след като се е стигнало до етапа да стана зависима значи не мога. Не харесвам и да си правя експерименти и то такива за които плащам и в пряк и в косвен смисъл.
Пък и всеки който е стигнал до тук мисля, че вече си е взел дажбата. Да не е пробвал, та да има желание, а тогава за какво? Днес е модерно да си различен. Иначе, няма някой който да не може да пие. Имали смисъл? Не съм чула някой да са го върнали от онзи свят защото е бил трезвеник, пък и няма нужда да му отварят друго "отделение".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Поздравления, Алоун, че вашият организъм вече функционира окей без алкохол. Дръжте си въздържателския курс и се радвайте на трезвия живот.

Моят основен довод в полза на умереното пиене за бивши алкохолно зависими се отнася най-вече за периода след преодоляването на абстинентните кризи. Възможно е след този период (месеци, години?) бившият алкохолик да мине на пълно въздържание. Но прекалено бързият преход (примерно една-две седмици) е пагубен за психиката и трябва да се избягва според мен.

Освен това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но прекалено бързият преход (примерно една-две седмици) е пагубен за психиката и трябва да се избягва според мен.

Мислиш ли, че е възможно при алкохолно зависимите. За цигарите съм чувала, но не и за алкохолно зависим или наркоман.
Мисля, че всяка зависимост си има своите особености и съдейки по другите, то определено ако си алкохолно зависим или алкохолик, то това е неприложимо. Опитвала съм да намаля пиенето когато забелязах, че имам проблем и да си кажа само една бира / аз не пиех концентрат/, но уви. Отивах за втора и така се увеличаваха. Преди първата просто ми се пиеше. Просто ми се пиеше алкохол т.е. редовното пиене по малко беше довело до още по- продължително пиене и количеството алкохол се увеличаваше. Аз просто не можех да спра да пия защото ми се пиеше. Да, през периода на абстиненцията също ми се пиеше, но излязоха и другите проблеми.
Не, не мисля, че умереното пиене е по- полезно за хора склонни към зависимости. Същото се отнася и за ежедневното, но по- малко.
Единият ми дядо цял живот си пийваше на обед и вечер и никога не съм го виждала пиян и алкохолик не стана. Това обаче не се отнася за другата страна на рода ми.
Аз като оценям никак не съм изпила някакво огромно количество алкохол в сравнение с нормално пиещите, но уви точно аз наследих предразположеността към зависимости.

При случай, че наблюдаваш хората около теб ще разбереш, че всеки има различна реакция към алкохола и не е задължително нито количеството нито продължителността на пиене да е една и съща за да се окажат нещата еднакви.
Определено когато обаче нещата тръгнат на зле или загубиш контрол без точно определена причина, то единствения начин е спиране.
Има много хора които поради различни загуби и провали се пропиват, но когато нещата вървят по един и същи начин и ти губиш контрол, то определено това е сигнал, че нещо много не е наред в организма ти.

Ползите на алкохола ги зная /хората тук до такава степен са отвратени от него, че не искат да си спомнят/, но това важи само до момента додето не си зависим. След този период организмът отказва да работи без алкохол.
За мен абстиненцията беше кошмарна. Не вярвах, че ще успея. Трудно ми е да повярвам и днес. Този период ми се видя и огромен и страшен. Не, не мога да повярвам, че се преборих. В моя живот това е била най- голямата ми победа.
Не мислех, че ще успея!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите