Експеримент

mr Chaos, ти знаеш за моята готовност да обсъждам без предразсъдъци екзотични предложения. Интересува ме твоето мнение, защо според теб Dr. Naudin не е затворил в непрекъснат цикъл серия от устройства, което е демонстрирал във филмчето [линк]? (той даже демонстрира в друго филмче установка с три последователни устройства; но не е затворил траекторията по която се движи топчето. Защо?) Изглежда много лесно технически осъществимо, а при успех (непрекъснато движение на топчето по затворена крива без внасяне на енергия отвън) би обезсилило всяка критика. Единственото, което би останало като тривиално обяснение би било, че получаването на работа е за сметка на демагнетизирането на постоянните магнити. Но даже и да е така, подобна демонстрация би била потвърждение на нов ефект. Да не говорим, ако се окаже, че получаването на работа не е за сметка на демагнетизацията.

Затварянето на изхода с входа при тази конструкция не е проблем. Аз видях снимка на затворена схема . Като 3/4 от кръга бяха с магнити а последната четвърт просто имаше "релси" по които се движи топчето. Видях и ротационне двигател със магнити по същата схема. Ще поровя да ги намеря пак и ще ти дам линковете.

What if...?

Този ли линк имаш пред вид:

[линк]?

От линка обаче не е очевидно, че има налице устройство, което работи. Очаквам да видя линковете, които ти си намерил.

Ето още един линк:

[линк] ,

но и тук очевидно е имало проблеми при експеримента със затворена примка:

“The best results to date (2nd Aug, 1997) have been about 5 minutes of operation before the ball gets stuck at the exit point (either doesn't drop or gets sucked side ways). The average "Rollaround" time is just over 1 minute to date.”

Нещо интересно и много ефектно
[линк]

What if...?

хехе, високотемпературни свръхпроводници :))

Добра демонстрация.

Линкът, който си дал показва експеримент, който е занимателен вече 15-20 години и се прави в не малко кръжоци “сръчни ръце” по света. В случая този опит не е интересен. От този експеримент не може да се съди, защо стоманеното топче в експеримента на Naudin, който ти цитира в първия си постинг, не може да се движи по затворена примка по дълго от няколко минути.

Naudin обяснява, че топчето някак заяжда при изхода отклонявайки се настрани. Дали това не се дължи на магнетизирането на топчето, което променя начина му на взаимодействие с магнитите?

Тази демонстрация със свръхпроводника няма нищо общо с топчето. Сложих линка тук защото мисля че не заслужава нова тема. Но е добър пример как отнемайки енергия от свръхпроводника (охлаждаме го) той повишава потенциалната енергия на магнита (отблъсква го и той се издига и увисва)

За проблемите при циклично движение на топчето.
Всяка конструкция си има предимства и недостатъци. Някои първо правят устройството и чак тогава разбират къде бъркат. Аз обичам всичко на теория да ми е максимално изчистено и чак тогава да започна с устройството. Като казвам теория имам предвид симулация.
Има много добри програмки за симулация на магнитни полета. Там веднага се вижда къде е проблема и лесно и бързо се отстранява като си напънеш малко сивото вещество


What if...?

“Има много добри програмки за симулация на магнитни полета. Там веднага се вижда къде е проблема и лесно и бързо се отстранява като си напънеш малко сивото вещество”

E добре, де, къде е проблемът според теб?

[линк]

Tопчето се движи поради разликата в гъстотата на силовите линии, т.е. в интензитета на полето. Вижда се че в началото те са доста нагъсто като постепенно се разреждат по дължината на магнитите. Има една точка в която интензитета на полето има минимум (синьото петно) след което линиите отново започват да се сгъстяват. Т.е. топчето се ускорява поради разликата в интензитета, но след като подмине минимума започва да забавя (линиите отново се сгъстяват). Тъй като магнитите не са успоредни един на друг, минимума е изместен към единия им край и затова топчето се ускорява повече време отколкото се забавя и излиза от магнитите с някаква скорост.
Ако наредим няколко такива установки обаче магнитите на едната влияят на магнитите от другата и интензитета между тях силно се увеличава.
Това съвсем забавя топчето. Ако всяка установка изкачва топчето на някаква височина и после то се търкаля по дълъг наклонен канал до следващата установка това ще намали значително взаимното влияние между двойките магнити и няма да е проблем да затворим траекторията на топчето чрез няколко установки, макар и при доста голям радиус

What if...?

Всичко хубаво, но не обясняваш защо, след като прави няколко “кръгчета” по затворена крива, топчето някак заяжда при изхода отклонявайки се настрани. Да не би след няколко такива “кръгчета” стоманеното топче да се магнетизира дотолкова, че вече да се противопоставя на метода на придвижването му, който ти обясни в предишния постинг? Нещо като своеобразен “ефект на Ленц”.

ВСеки феромагнитен материал поставен в магнитно поле за известно време се намагнитва до някаква степен. Това променя разпределението на силовите линии.

What if...?

Точно това ме смущава. В случая с топчето успешен експеримент (непрекъснато движение по затворен контур) е все едно да няма Ленцовата сила при електромоторите. Какво ще кажеш?

С тази конструкция (с метално топче и магнити) трудно ще стане. Трудно е да се предвиди как точно ще се измени полето. А и то постоянно ще се променя с намагнитването на топчето. Този опит го дадох като пример че от магнитното поле на постоянен магнит може да се извлече енергия. Далеч съм от мисълта че тази постановка ще промени енергетиката на бъдещето
Има далеч по-добри варианти. Както казах с програмка за симулация на магнитно поле и малко мозък, може лесно да се намери добро конструктивно решение.

What if...?

Опасявам се, че въпросната конструкция илюстрира в явен вид проблемите пред подобни опити за непрекъснато генериране на допълнителна енергия. Ако би имало такава възможност (за непрекъснато генериране на допълнителна енергия от магнитно поле) би трябвало да може да работи и тук. Ако обаче се докаже със сигурност, че въпросното непрекъснато генериране е принципно невъзможно при тази лесна за анализ конструкция, принципната невъзможност неминуемо ще се “прехвърли” и при други по-сложни предложения, които са и по-трудни за анализ. Нали разбираш, принципната невъзможност да се постигне даден ефект не може да се превъзмогне с никакви инженерни решения, колкото и “остроумни” да са те.

Ето защо, дай да помислим дали наистина експериментът с топчето и магнитите е една задънена улица. Какво би се получило, ако се изработи топче от феромагнитен материал, който бързо да се размагнетизирва докрай, след като излезе от магнитното поле (ако наистина намагнитването на топчето в магнитното поле е причината за неуспеха)?

Тогава проблеми няма. Също трябва и двойките магнити да са достатъчно далеч за да не си влияят съществено.

За прости решения говоря аз
И от това по-прости

What if...?

Добре, дай някак да ги видим тези прости решения.

И летяща чиния ще искате да ви покажа
Мисля че не всичко е за показване по форуми

Ето ви един вариант който ще работи макар и с малка ефективност
[линк]

Всяка асиметрия в интензитета на полето поражда сила която се стреми да анулира разликата. Мисля че се вижда достатъчно ясно каква е ситуацията в случая. Дългия магнит отдолу може да е съставен от много малки плътно прилепнали магнити.

What if...?

Остави летящаа чиния

Струва ми се отново акцентираш върху оптимизиране на начина на придвижване на топчето. Как обаче ще се реши въпросът с магнитното насищане на топчето? Там като че ли е разковничето.

Остави го топчето. Твърде много трески за дялане има тази конструкция. Погледни линка от горния ми постинг.

What if...?