Що се отнася до обединението на джива и параматма, не може да има единение на неща, които са субстанциално единни и никога не са били реално разделени, освен в нашето невежество.
Във връзка с това ваше твърдение, с което съм напълно съгласен, ви моля да оцените по същество концепцията на родения в ислямска Испания “Султан на гностиците” Ибн Араби (1165–1240) за единството на битието (уахдат ал-уджуд), която някои съвременни западни изследователи определят като “екзистенциален монизъм”:
“Битието – пише Ибн Араби – е единствената реалност: ако погледнем на него от една гледна точка, ние ще го схванем като битието на материалния свят, ако обаче погледнем от друга – това е битието на самия Бог.
Допускането, че може да има “вечни” души е многобожие и илюзия. Според Ибн Араби, когато съзнанието на суфия се слива с изначалното Абсолютно съзнание, душата му не престава да съществува, просто защото тя, като отделно битие, никога не е съществувала."
Ние не можем да умрем, просто защото никога не сме се раждали.
|