|
Ама ти наистина направи от спиритизма манджа с грозде!
Спиритизмът е научен хит в края на 19 и началото на 20 век. Тогава нашумява изследването на така наречената материализация на духове на починали хора. С това се занимават видни учени като Уилям Крукс, Шарл Рише (този май беше дори Нобелов лауреат).
Крукс изследва материализацията на духа на Кети Кинг с най-различни уреди. Това е толкова широко обсъждано, че дори Фридрих Енгелс посвещава на Крукс и изследванията му няколко страница в своя "Анти-Дюринг".
Но критиката на материалистите е безобидна - това е ловко шарлатанство и толкова, твърдят те.
Много по-остра е критиката на определен кръг окултисти, които се опитват да покажат пътя към Вечната светлина.
Те изрично предупреждават, че чрез спиритичните сеанси хората съвсем не се свързват с любимите си умрели, а с определени нисши невидими същества, които смучат като пиявици жизнената енергия на лековерните хора и им поднасят обратно взетата от самите тях информация.
Един сериозен медиум отслабва с около 1-2 килограма след спиритичен сеанс с пълна или частична материализация на мъртвец, и телесната му температура рязко пада. Повечето известни медиуми от това време са завършили с пълна психофизическа деградация на личността. Елена Блаватска, самата бивш много надарен спиритичен медиум, по-късно като теософ, също е писала доста за опасностите на спиритизма.
В книгите на известният теософски ясновидец и личен ученик на Елена Блаватска - Чарлз Ледбитър- има доста неща на тази тема. Доста негови книги са се появили в български превод през първата четвърт на 20 век и съм ги чел. Впрочем именно ясновидецът Ледбитър е човекът открил и предложил едно обикновено на вид индийско момче (Кришнамурти) за "проводник на бъдещия миров Учител".
Ето например какво Ледбитър ни препоръчва да направим , ако пред нас внезапно се появи привидение на мъртвец - най-често наш близък (цитирам по памет):
"Най-напред не се плашете. Явно починалият иска да ви съобщи нещо много важно и появата му пред вас му коства голяма загуба на енергия. По-добре му кажете: Този начин за общуване е противоестествен и нежелателен. Предлагам ви, като си легна тази нощ и заспя, да ми се явите насън и ми кажете, това което искате - ще бъда изцяло на ваше разположение."
В книгата си "Невидимите помагачи" Ледбитър разказва за една специална група теософи, които по време на дълбок сън се отделят от физическото си тяло, и след това в астралното си тяло активно помагат в отвъдния свят на току-що починали от катастрофа хора да дойдат на себе си и да разберат къде са се озовали.
Това ми звучеше много романтично и интересно. Но нещо напоследък нищо вече не се чува за нови подобни групи. Защо ли?
Стремежът на човек да общува вътрешно със светли сили няма абсолютно нищо общо със спиритизма и със спиритичните сеанси.
И най-често се нарича спиритуализъм.
У нас единствено православни автори по понятни причини съвсем преднамерено смесват тези две коренно различни сфери на опит:
Библията и теософският спиритизъм и окултизъм
Не ми се искаше да демонстрирам тук познанията си от ранната ми младост, но какво да се прави, добре е все пак да си малко по-нащрек към спиритизма и окултните сили.
Лично аз съм участвал само един единствен път като студент, и то съвсем случайно, в относително безобиден спиритичен сеанс посред бял ден (още Крукс експериментално е доказал, че светлината изобщо не пречи на духовете). Колежките ми искаха да извикат духовете на бабите си, за да ги разпитат за едно-друго и в частност дали ще си вземат изпита утре.
Книгата с ключа се въртеше чинно и починалата баба на колежката ми Радка отговаряше на зададените и въпроси. Аз стоях край двете момичета, които извършваха свещенодействието с ключа и книгата (да - наляво, не - на дясно) и гледах на шоуто с ирония, защото знаех, че въртенето на книгата се обяснява елементарно с несъзнателни трептения в пръстите (който е работил с махало, знае какво имам предвид).
Внезапно усетих, сякаш нещо много мрачно и гадно се появи в стаята. Макар и невидимо, бих казал, че е лайняно-кафеникаво (по-късно имах подобно усещане от една стара противна, но много жизнена жена, за която по-късно един много известен и днес личен ученик на Дънов ми каза, че била опасен вампир "във всякакъв смисъл на думата").
Инстинктивно се "заключих" (едва после узнах, че това е правилната форма на самозащита при подобни случаи) и започнах мислено много активно да гоня духа (или това нещо, което беше се появило в стаята).
След малко атмосферата се изчисти и за мое удивление книгата спря да се върти. Двете момичета също се изненадаха, но факт - книгата отказваше да се върти и си стоеше кротко. Накрая те решиха, че бабата на Радка си е отишла и Елена извика своята баба...
Едва след като всичко приключи и си тръгнахме, аз споделих с Радка, че това, с което си е общувала, едва ли е било любимата и баба и ми се е наложило да я изгоня. Момичето ми се нацупи - кой ми бил дал право да гоня баба и!
По-късно един лектор по Диамат ни обясняваше как всички спиритични сеанси са пълна шарлатания и ние не бива да се занимаваме с подобни глупости.
Когато ни даде думата за въпроси и изказвания, аз го подкрепих. Казах, че и аз също съм против спиритичните сеанси и дори веднъж успешно съм изгонил един дух от подобен сеанс.
Лекторът направо побесня от тази моя коварна "подкрепа"
Надявам се, че тази кратка разходка из света на спиритизма ти е била, ако не полезна, то поне интересна.
Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.
|
Спиритизъм и спиритуализъм [re: prathamakalpika]
