Универсалната съзнателност е Веданта, а не Санкхя. В Катха (упанишада) І.3.10-11 се казва, че най-финото начало прониква всичко, и такава най-фина субстанция е Пуруша. Той е по-висш (пара) от пракрити именно защото я прониква и контролира. Пракрити пък е по-висша от Хиранягарбха (Махат), защото на свой ред го прониква. Махат е по-висш от буддхи, защото е по-фин от него и го прониква, буддхи е по-фин от манас, манас - от обектите, а обектите - от сетивата.
Това е монизъм и, разбира се, идеализъм/спиритуализъм.
В Санкхя-Йога обаче пракрити не се прониква от нищо, тя е алинга (не-признак на нещо по-дълбоко от нея - виж ЙС І.45) и прадхана (първосубстанция), защото е причина сама на себе си (causa sui, свакарана). Имаме две субстанции, точно както при Декарт, с тази разлика, че протяжната субстанция на Санкхя-Йога освен всичко друго е способна и да мисли; съзнанието (читта) е последният еволюционен продукт (вайкрити-парината) на материята. Което, общо взето, прави излишно постулирането на Пуруша - в най-добрия случай той е безучастен зрител, монументален статист, акосмична таттва, антропна проекция, абсолютно трансцендентна имагиналия. За която дори не се знае дали съществува реално. Или пък със сигурност се знае, че е шунята.
* * *
:: Редактирано от lmago на 11.03.07 08:34.
|