Това, което казваш носи само тъга.

Виж, дойдох в този клуб, за да потърся някои отговори, без да съм сигурна дали ще ги намеря. И не става дума само за това в какъв ред се правят асаните. Както отговорих на друг "колега" - колкото повече информация трупаш, толкова по-малко знаеш. И в един момент започваш да отсяваш същественото. То и за златотърсачите важи - за да намерят зрънце злато пресяват тонове пясък.

Не е лошо да си чел книжки, дали са две или повече, няма значение. Важното е да мислиш върху тях и да се опитваш да разбираш какво ли пък иска да ти каже другият? Какво знае повече от теб, какво ново е открил? Фанатизъм е, когато си прочел една единствена книга и я приемаш за абсолютна и неотменима истина. И не само това - отказваш дори да се замислиш, когато на ума ти се предложи нещо ново. Впрочем това с книжките е само метафора. Пуснах цитати от злощастния Кроули, защото очаквах, че "класиците" са добре познати тук. Очаквах дискусия върху нещо нестандартно и наистина "поглед отстрани", а вместо това получих ругатни и клишета от типа "черна магия" и обвинения в окултизъм - мамма миа!

Уви, очевидно на йогите нищо човешко не им е чуждо - тщестлавие, суета, самовлюбеност. За тяхно най-голямо разочарование познавам хора, които не изповядват никаква религия и дори считат себе си за атеисти и живеят много повече според божиите закони от тези, които претендират да бъдат Учители. Един такъв човек беше баща ми, лека му пръст. До последния си дъх не вярваше, ни в отвъдното, ни в Бога, ни в прераждането. А през целия си живот правеше добро - ей така заради себе си, обичаше. Надявам се, че е на по-хубаво място сега. Слава богу, има много такива хора, не са чули нито за яма, нито за десетте божи заповеди, нито имат претенциите за "живи пророци", нито за просветени. Но носят искрата на божията любов.

Аз лично, за себе си, без да налагам мнение, смятам, че това е същността на йога. Не буквално, а в смисъла на "единението, съюза". Пътечките са различни, "превозните средства" - също, пътят е един. Някои по интуиция разпознават "знаците по пътя"; други като мен си помагат с географски карти, които никога не са точни; трети задават въпроси на странниците, които срещат; четвърти вървят само направо и обикновено бъркат посоката. Най-смешни са тези, с които вървиш рамо до рамо по един и същи път, но те смятат, че държат "вярната посока", а ти - не.

"Вижте всички, възможно е НА ПРАКТИКА да се постигне тъй желаният от всички вътрешен Мир, Радост, Изпълненост със Светлина и Блаженство, за които говорят всички древни писания от.... сътворението на света до днес". Да, напълно съм съгласна с теб и това е, което всички търсим - вътрешния мир. И всеки има различен начин. А да се отрича начина, по който другият търси не води до нищо добро и най-вече те отдалечава от целта.

Ама, ти що им се връзваш толкова? Я си свиркай! На няколко пъти повдигах въпроса за смеха и май въобще не ме разбраха. С риск да си навлека гнева на някой "спецове" по санскрит, дето не си правят труда да погледнат в речник и викат "такова животно нЕма", се напънах и преведох "учебната мантра" - това е моят начин - за да запомня, трябва да разбера. Надявам се, няма да прозвучи като хвалба, но говоря свободно няколко езика, а освен това два древни, та не ми беше особен проблем. Та "Sahanaa vavatu..." е нещо като "Gaudeamus igitur": Нека Бог ни закриля всички, докато учим да се ЗАБАВЛЯВАМЕ, да работим с ентусиазъм, да победим мрака в умовете си с блясъка на истината, ДА НЕ ИЗПИТВАМЕ ОМРАЗА И ДА НЕ ВРАЖДУВАМЕ помежду си, мир." Това, което исках да кажа е, че "просвещението" и "просветлението" трябва да носят удоволствие и радост, смях. Французите имат страхотна дума "esprit', която означава хем "чувство за хумор", хем "дух". Ама не в смисъла на "душа", а именно "дух" - spiritus sanctus. Защото именно, където има смях, няма страх. И именно затова всяка религия отрича смешното, губи й се основната фунция да плаши с Бога и съответно да налага готови морални постулати и сляпа вяра-фанатизъм. Според Аристотел, дано и него не обяват за "черен маг", човекът се отличава от животното именно, защото се смее и това е божията искра в него. А да успееш да се смееш, не да се надсмиваш, на всякакви фанатични глупости и най-вече да се смееш на себе си е една от пътечките, за които говорим.

И на теб - с усмивка - приятна вечер!