|
От няколко месеца се занимавам с йога и хем съм въодушевена, хем не съм. В смисъл - упражненията си ги правя всеки ден по около час - мисля, че е добре. Обаче теорията в курса адски куца. Прочетох сума ти книги и имам чувството, че са доста повече от учителката. В смисъл нещата се обясняват на толкова елементарно ниво, че чак се дразня. Естествено, не знам дали не го прави съзнателно - курсът е сбирток от хора и кой чел, кой не чел, нивото е различно, но всички неща, които се говорят звучат адски наивно и неубедително. Аз лично съм противник на всякакви постулати наготово и сляпата вяра в измислени "морални" кодекси, нормално е човешкото същество да се съмнява и най-вече да разсъждава. Смятам, че йога е точно това - път и към познанието, а не религиозна вяра. Както и да е - отплеснах се, а всъщност имам съвсем конкретни питания.
1. Относно асаните. Всеки път правим определена програма, след което през седмицата трябва да правим точно този комплекс всеки ден. Само че веднъж комплексът е за разтягане на мускулите на краката само и не се сменя примерно две седмици. Аз правех винаги повече - освен програмата, гледам да има по една асана за гърба, една за коремните мускули, едно усукване, една наведена поза, една обърната и т.н. Само че това било погрешно каза тя. В същото време на един от курсовете дойде друг "колега", който препоръча точно обратното - да правим тези асани, които "тялото ни иска" в момента - т.е. това, което правя аз. На кого да вярвам?
2. Пак за асаните - сутрин или вечер? Препоръката е да се правят сутрин. Аз ги правя тогава, но понякога след това се чувствам адски изморена, а не тонизирана. В същото време курсът ни е вечер, като нямам време сутринта, и аз се занимавам вечер и се чувствам изключително добре. В разни книжки пишат, че гимнастиката сутрин/не йога/ не е полезна, защото тялото е адски схванато - факт. Е, аз явно съм от този тип, за който това е вярно. Какво да правя - да спазя предписанията или да "слушам тялото"?
3. За медитацията и Йога Нидра. В упражненията хич ме няма - в смисъл доста бях обездвижена и трудно напредвам. Обаче работата с "психиката и ума" май ми се удават по-лесно. Тук имам ред въпроси за неща, които ми се случват, ама по-нататък ще питам, че много стана. Сега само за едно - още сме съвсем в началото и медитацията, която правим е да наблюдаваме мислите и тялото си "отстрани". Само че аз не ги наблюдавам, а направо ги прогонвам. Тялото почти не го усещам, а главата ми буквално се "опразва" - рея се в някакво тъмно пространство и това е. Хм, има два варианта - или съм много блокирана психически и не успявам да направя нищо или пък - напротив, правя повече, отколкото се иска в момента. Във всеки случай след това се чувствам прекрасно.
Ще ви бъда благодарна, ако споделите някакъв опит. И се извинявам, ако звуча наивно - все пак съм абсолютно prathalmakalmika.
Редактирано от prathalmakalpika на 07.03.07 21:35.
|
Имам въпроси
