За теорията не знам. Докато не стане част от теб, ще бъдеш като товарно магаре. Само товара е различен, вместо дърва, ще носиш информация. Спорен е въпросът, кое тежи повече...
1. Има програми, при които се сменят асаните. Според мен е добре да имаш един базов комплекс, от който да не се делиш, пък бил той и кратък. Като да кажем - полусвещ, свещ, риба, рало, главоколянна, кобра. Другите временни комплекси можеш да принаждаш към него, най- добре в различно време. Сутрин е най- добре да се играе, но може и привечер. Има два момента в денонощието, през които в природата настъпва относителен покой. Това е около изгрева и около залеза. Привечер е малко по- рано през лятото. Тогава съм наблюдавал как и птиците замлъкват за кратко. Този естествен покой, може да се използва за асани и праняма.
Сутрин се прави първо пранаяма и после асани, а вечер обратното. Бандхите са накрая.
Асаните вървят на групи и е добре към всекидневната програма да има от основните групи. Но все пак, всекидневната програма трябва да бъде според правилата и балансирана. Не мисля, че е добре да се правят упражненията в безпорядък.
Тялото един път иска, друг път, не. Трябва да се намери баланса между волята и ненасилието. Като се постигне добър тренинг, все иска да прави асани, но да кажем, че всеки път според моментните биоритми.
На кого да вярваш не знам. На всяка крачка от пътят ти, ще вярваш на различни неща, предполагам. Сигурно всяко ще е вярно за съответният момент.
2. Сахаров препоръчва асаните да се правят вечер, както и медитацията. Класическите индийци, обратното. Предполагам, всеки си има начин наживот и може да си нагласи програмата. Във всеки случай, за европейците като, че ли вечер е по- благоприятното време.
3. Ще разпознаеш дали си в едно най- обикновенно състояние или медитация, по един прост начин. Ако ти се случи медитация, постоянно ще навлизаш. Медитацията е процес на еднонасоченост на съзнанието, който не може да спре. Спре ли, излизаш от медитация. Останеш ли, ще навлизаш все по- навътре в обекта на медитация. Ако не е истинско състояние, опита за медитация ще завърши със засиване. Напоследък е модерно този процес да се насочва директно навътре за да се изследва нашата същност. Това е доста трудно, преди съзнанието да е научено, просто да се задържа върху определен обект. Наблюдаването на мислите е чудесно упражнение по пътя на медитацията. Никак не е лесно, между другото...
|