Малей-й, човек два дена няма интернет и гледай к`во става в темичката му. Питах за теория - ей ми я, на! Така ми се пада. Колеги, давайте по-простичко, бе. Извън шегата - цялата санскритска терминология е трудно разбираема и доста объркана, защото в различните индийски философски и религиозни системи отделните думички значат различни неща, както някой правилно беше отбелязал.

1. Някой беше се закачил за името ми - prathalmakalpika e = prathama+kalpa+ika - начало+желание и наставката "ика" за съществително - т.е. значи такъв, който е в началото, но иска /да се научи/ - т.е. начинаещ. Откъде се е взело това "л" не е ясно - вероятно по правилата на sandhi - взаимодействието на звуците в края на предишната и началото на другата дума, което обикновено е толкова сложно, че трудно се научава. Думата я има и в двата варианта: prathalmakalpika и prathamakalpika.

2. За yoga всички сте прави, защото думата значи всички изброени от вас неща: - съюз, връзка, единение; - иго, хомот, зависимост, контрол; - оръжие, средство, начин; - правило; - усилие; - възможност и т.н. - още значения има, а пък в съчетание с други думи - стават наистина много.
Ако се замислиш обаче, йога е всичко това накуп, зависи от коя страна я разглеждаш. Цитирам Кроули по памет, но той много добре е обяснил противоречието между "яма" и "нияма" например. Ако "yama" значи прекъсване, спиране, подтискане, то е в смисъл на самоконтрол, който обаче води до примирие, вътрешен мир - още едно значение на думата. Има още обаче, защото "яма" означава и "върховно, висше, първостепенно" задължение. "Niyama" като думичка езиково е противоположна на "yama", ама не съвсем, защото "нияма" пак означава "контрол, подтискане, ограничение", но привнесени отвън, т.е. насила, а като следващо значение има "второстепенно, маловажно задължение". Излиза, че при "яма" човек сам се контролира, което е най-важният му дълг, а при "нияма" друг налага ограниченията - моралните принципи на обществото примерно, но това е съвсем второстепенно. Което пък противоречи на ред други постулати, ако ги приемаш буквално.

3. Оттук е и една от основните разлики между "йога" и "санкхия", разглеждани като системи, пътища и практика, а не религия - това е важно. Най-общо казано, тези, които практикуват "санкхия" "съзерцават", йогините - "действат". Първите преодоляват въпросното противоречие като буквално не правят нищо - търсят собственото си просветление чрез единение и медитация, избягват действието именно, за да не влязат "яма" и "нияма" в конфликт и признават върховенството на "яма". Йогините живеят според законите на "карма" и се опитват да съвместяват "яма" и "нияма", което е труден избор и често води до грешки. Само един пример още: в началото на "Бхагавадгита" Арджуна отказва да влезе на бойното поле, за да не убива невини хора. Кришна /може и да бъркам дали беше той/ го убеждава, че трябва да се бие, защото "много по-голям грях е да не влезе в битката - това е неговото предопределение, по-малък грях е, ако убие няколко хиляди, защото тяхното пък предопределение е да умрат именно в тази битка."

4. В този смисъл "йога" е много по-практична от "санкхия" и по-близо до обществените принципи - живея тук и сега, защото така трябва да бъде и се мъча да спазвам принципите на "тук и сега", като и така включително се стремя към просветление. "Санкхия" е доста по-отвлечена и в този смисъл наподобява повече на религиозна система с всичките си правила за аскетизъм, себеотричане и т.н. Грубо казано, ако свещеникът в православната църква е по-скоро "йогин", то монахът практикува по-скоро "санкхия". Целите са едни и същи.