Аз нямах предвид толкова разнообразието, колкото всичките тези земно-прозични неща, в които толкова се вживяваме, към които толкова се привързаваме - защото ни носят мимолетно удовлетворение и с които сме толкова склонни да се идентифицираме...

Изучаването на медицина само по себе си не е никак духовно начинание, повярвай ми - не и в съвременната й академична форма, която те учи на много интересни неща и изключително рядко на това как да помагаш истински. Прилагането на медицината би могло да бъде или не "духовно", но това зависи само от практикуващия. В частност и от това дали той е в състояние да помогне на себе си на първо място.

Не знам, нещо в мен знае, че това не е всичко, "но" - разбира се, че ме е страх да се впусна в нещо, което не познавам и разбира се, че съм привързана към нещата, които досега са ми дарявали увереност и мигове на щастие. А те някак са несъвместими с асани сутрин в 6, защото след шумна и весела нощ с приятели аз едва тогава си лягам.

От друга страна усещам, че това смесване на техники и влияния отвсякъде по малко е самозалъгване, че правя нещо, а всъщност нищо не се променя. Може би има някаква промяна, откакто срещнах един човек през ноември, поне аз така го усещам, но не съм сигурна, че мога да различавам истината от желанието си... Мисля, че да правиш нещата осъзнато, изобщо не е толкова просто - ние се познаваме прекалено слабо и не само себе си, а и света и законите, на които е подвластен. За себе си знам, че съм си направила лоша услуга с изчетените книги през последните десет години, защото съм си напълнила главата с представи, които не съвпадат с реалността. И сега първо трябва да се "изпразня" от тях, за да имам възможност да виждам...

Извинявай за отклонението от темата, надявам се, че не се сърдиш.



Devotion frees.