Здравей, Харе Шива!
Това, което ще кажа не е с цел да ти противореча, а просто да кажа неща през които лично съм минала през годините на практика. За да послужи на хора, които вървят по пътя на йога, но не знаят как точно би трябвало да постъпят в ред ситуации. Причината за това е, че рядко човек има възможност за директен контакт с жив учител, а от четенето на книги с различната понякога информация вътре, не всеки може да отбере най-подходящото за себе си.
Първото, което бих си позволила да кажа е - в йога няма такова нещо като: "практикуващия йога НЕ ТРЯБВА.......". Такава една забрана те хвърля автоматично в една от крайностите и така търсения баланс се нарушава. Забраната е предпоставка за насилие над собственото тяло, собствения ум и така нататък. А нали целта е ненасилие.
Спирам дотук и това, което ще кажа впоследствие е преживян опит.
Първите преживявания на Сатори получих в момент, когато нямах никаква представа с какво и как трябва да се храня. Ядях си всичко, което имаше в дадения момент. Съответно никога не ме е вълнувал въпроса - какво , кога и как да ям. Кафе и до ден днешен пия - едно на ден. Алкохол не употребявам, не пуша.
С напредване на медитацията месото изчезна някак от самосебе си от менюто ми. По-точно изчезна необходимостта от него като част от менюто ми, а с това изчезна и желанието да го ям. Това е много, много по-различен аспект от забраната - не яж, за да постигнеш ненасилие. При първото промяната става в съзнанието, в резултат на което изчезва самото желание.
Почти по същото време се появи Учителя, който ме въведе в Крия йога. Посещавайки семинарите, установих, че една част от хората, практикуващи Крия йога са месоядни. Друга част - вегетарианци. И от двете групи имаше хора, достигнали нивата на дълбока медитация.
Това, което при мен се получи с помощта на мощната крия техника, хатха йога и някои други техники е - редовно влизане в дълбока медитация, проявяване на третото око, отдръпване на ида и пингала, при което се отваря сушумна и кундалини тръгва нагоре към Medulla oblongata, където започват да се възприемат божествените аспекти като светлина, звук и вибрации, разширяване на съзнанието и още някои по-особени неща, за които не ми се иска да пиша, просто защото няма думи, с които да бъде предадено разбираемо на умствено равнище.
След получаването на трета Крия техника и персонална техника, Учителят ми се обърна към мен с думите - Сега трябва да се храниш добре, защото това е много важно за всяко едно действие, с което трябва да бъде вързана крията. Добре е да ядеш понякога малко риба.

Казвам всичко това, за да стане ясно, че твърди и неотменни закони по пътя на духовното развитие няма. Всичко се явява резултат на ред неща, които в съвкупност оформят възможността за един съвсем индивидуален път. Колкото по-навътре в себе си навлиза човек, толкова повече неща от старите навици започват да отпадат и да остава само това, което от съчетанието на техниката и действията в живота те води все по-надълбоко и по-надълбоко. Според мен много по-важно от това какво ядеш и какво обличаш е - да ИСКАШ непрекъснато и искрено да се докоснеш до душата, да я познаеш.

Тъй като тук редовно се говори за това, какво е казано във време оно от Буда, Патанджали Махавира.......и всички останали - лично мое мнение е, че оттогава досега човек се е променил неимоверно - физически , психически, интелектуално. Същите техники от онова време, едва ли са ефикасни за съвременния човек така, както за хората тогава. И самите техники търпят промени, за да са ефикасни, и самите изисквания към възможностите на съвременния човек - също.
И за радост - и днес същите тези хора реално постигат дълбоки нива на духовно развитие точно така, както са го постигали и преди.
Желая на всички приятен ден. И път с по-малко препятствия.