Добре е, че на "оня" ми пост си замълча. Когато фактите говорят и лудите мълчат. Започваш да се учиш.

Дотук добре.

Сега ще се учим как да четем и разбираме прочетеното.

1. Прочитаме цялото изречение, а не само думичката, която е в унисон с нашите обсесии. В случая:

"...тъй като си остава ръчен труд, който не може (поне засега) да бъде автоматизиран задоволително."

2. Търсим и откриваме връзките между думичките.

3. Опитваме се да извлечем смисъла от намерените връзки. В конкретния ппример:
Става въпрос за някакъв ръчен труд, който не може да бъде автоматизиран. От предполагаемо натрупаните в главата ни шаблони се досещаме, че трудът бива умствен, физически, творчески, усилен и т. н. В случая той е ръчен. Задаваме си въпроса защо авторът е употребил точно тази думичка? И тук на помощ ни идва връзката с една друга думичка в изречението - "автоматизиран". Демек авторът е искал да каже, че конкретният труд, все още трябва да се върши от човек, а не от машина. Еднин по-задълбочен анализ на словосъчетанието "ръчен труд", би ни довел до извода, че макар тук да не се споменава изрично участието на мозъка, то не се изключва, а се подразбира, доколкото трудът е съзнатено действие, а съзнанието се контролиро от какво? От мозъкааа! Браво!

4. Когато се опитваме да изтълкуваме мисълта на автора от написаното, е добре да се стремими да не вмъкваме думички, които не само не е написал, но не е и загатнал по никакъв начин, само за да нагодим смисъла към нашата си обсесия. В случая, авторът никъде не е намекнал, още по малко споменал, че въпросният труд е лесен.

5. Асоциациите и позоваванията на прочетени в миналото пасажи обогатяват литературния анализ, но само ако се използват правилно и на място. В противен случай само показват, че анализаторът не умее да осмисля прочетеното и подобно на разни малограмотни люде, които употребяват "купешки" думички съвсем не на място, той пък прилага откъслеци от някога четени материали съвсем без връзка с конкретната теза, която се опитва да обори. Със същия (не)успех анализаторът би могъл да ползва сюнетите на Шекспир, при това, за да покаже (безполезната си) ерудираност - в четири варианта - в превод на Валери Петров, на Владимир Свинтила, Евгения Панчева, и естествено на съвременен английски, поради все още слабите си познания на Шекспировия такъв. Поради невежество не сме осведомени дали великият български писател и сърбо-харватист Хари Стоянов ни е дарил с превод на сърбо-хърватски или в по-ново време на сръбски или хърватски език.