Преводачеството си е чист занаят, дотолкова, доколкото:

1. След полагане на някакви основи, може да се овладее единствено с дълго практикуване.

2. Може да се овладее и от хора, които не са минали "стандартния" курс на обучение, а са напълно самоуки.

3. Не може да се овладее механично само с обучение и практика, ако човекът няма подадине, талант за този вид дейност (за разлика от всякакъв вид офис дейности).

4. Изисква творчески умения, но по същество не е творчество, доколкото в най-добрия случай репликира чужди произведения, а в повечето си приложения продуктът от него не може да се нарече творчески.

5. Резултатът от него е силно индивидуално зависимо (само изключително елементарен текст ще бъде преведен еднакво от няколко преводачи).

6. Въпреки, че създава материален продукт (дори да е в електронен вид) не може да се причисли към производството, тъй като си остава ръчен труд, който не може(поне засега) да бъде автоматизиран задоволително.

7, 8. 9...

Това, че някой не го е включил официално в списъка на занятетие си е чист пропуск.