Постави се обаче на мястото на редактора, който трябва да прочете 100 нескопосани текста, от които 10 може би стават за нещо. Трябва ли на 90 души да им напишеш: "Вашият така наречен превод е пълен боклук. Моля ви, повече никога, ама никога не се опитвайте да превеждате"? Трябва ли на 10 превода по 2 страници да отбелязваш всички грешки, да пишеш обяснения защо едно нещо е така, а друго - иначе? И нека да си го кажем честно, голяма част от така наречените "преводачи" сме хора с напомпано самочувствие, които не поемат чуждо мнение. Всички можем да посочим поне 2 примера в този форум. Ще се започне едно безкайно разменяне на имейли: "Ама ти се заяждаш. Ама то така пише в оригалния текст. Ама аз много добре си го преведох. Ама така, ама онака." Теоретични обосновки в стила на някои выдающиеся переводчики.
Мнението ми е, че, ако агенцията или издателството са решили да правят подбор на персонал, то те трябва да предвидят и труда на съответния редактор, т.е. четенето на тези 100 текста и писането на писмата няма да е безплатно.