(Уточнявам: Мнението ми е въз основа на наблюдения в областта на художествените преводи. Не съм компетентен за агенциите.)

Съгласен съм с теб и мога да кажа, че започнах да си изкарвам хляба с преводи именно благодарение на първите ми два пробни превода, които не само че ми бяха с корекции, при това на хартия, а и редакторите лично ми отделиха време, за да обсъдим основните грешки. Между другото, първият ми пробен превод беше 5 стр., а вторият - 10. Но за съжаление, сега такива редактори няма. И тогава бяха други времена, разбира се.
Постави се обаче на мястото на редактора, който трябва да прочете 100 нескопосани текста, от които 10 може би стават за нещо. Трябва ли на 90 души да им напишеш: "Вашият така наречен превод е пълен боклук. Моля ви, повече никога, ама никога не се опитвайте да превеждате"? Трябва ли на 10 превода по 2 страници да отбелязваш всички грешки, да пишеш обяснения защо едно нещо е така, а друго - иначе? И нека да си го кажем честно, голяма част от така наречените "преводачи" сме хора с напомпано самочувствие, които не поемат чуждо мнение. Всички можем да посочим поне 2 примера в този форум. Ще се започне едно безкайно разменяне на имейли: "Ама ти се заяждаш. Ама то така пише в оригалния текст. Ама аз много добре си го преведох. Ама така, ама онака." Теоретични обосновки в стила на някои выдающиеся переводчики.
На два пъти съм се опитвал да помагам с подобни редакции, каквито предлагаш. При това аз не слагам просто с "трак чейнджис", а пиша обосновки за всяка по-сериозна корекция. В първия случай резултатът беше катастрофален (дадоха ми превод, който след това преведох наново, но аз си бях виновен, че съм се хванал на хорото). Във втория колежката се разсърди и се почна размяната на имейли, която описах по-горе, но в случая, айде, все пак сме нещо като приятели.
Изобщо бих обърнал сериозно внимание на преводач с опит да му помогна САМ да се усъвършенства, ако 1) сме в приятелски отношения и видя истинско желание да се развива или 2) ако вече съм избрал преводач(и), които съм сигурен, че искам да работят за мен, и вече полагам усилия да ги науча да работят според моите изисквания.
И накрая, пак се връщам на липсата на редактори. Обикновено отсяването се прави от самите издатели, които имат достатъчно познания и нюх, за да различат лошия от добрия превод, но нямат достатъчно компетентност да се задълбават в детайли. Положението с редакторите в издателствата е доста тежко, но това е въпрос на друга тема, айде тук да не разтягам повече локуми.
Та така стоят нещата в художествените преводи.