от Flow

“Културата, която е загубила своята ценност, може да се проявява единствено върху ценностите на другите”

Българийо! Родино мила! Какво от себе си запази ти? Само името ли ти остана българско? Ама видиш ли те и него не го знаят Европейците. Бъркат ни с румънците. С румънците?! Питат “това къде беше” и глуповато и уж любознателно ти се усмихват. Не бе Европеецо, Северна Добруджа си е в Румъния, ама наша си е. ”Как така”- продължава да пита онзи. Ами ей така. Покрай разни договори и спогодби, досущ като тези които ни предлагаш ти Европеецо! Не знаеш че България я има, ама АЕЦ знаеш че има… Хитра лисица си ти, хитра-а-а. Как се правиш на нечул и неразбрал, ама май много добре си знаеш. Знаеш че някога Велика е била тази мършава кучка – България. И славна история и царе е имала. Тогава си преговарял сега се разпореждаш. Оня оттатък – презокеанския ти събрат и той иска и той дърпа, къса, рита в бъбреците и руши… Пионки си слагаш и играеш на “Не се сърди българче”.
Ама то и не се сърдим. Не сме злопаметни – изобщо. Даже много бързо забравяме. Способни сме да забравим себе си, произхода си, вярата си, интересите си, културата и ценностите си, вече забравихме диктаторството, сега се мъчим да забравим свободата си. Не я искаме. Връщаме я на този който ни я даде, а той казва – “Дръжте си я”. Постоянно ни се дават “дарове”, които не можем да покрием, не можем да върнем и волю неволю, ставаме васали на един или друг интерес.
Ще кажете: “Имаме свобода, това е най-важното. Когато човек е свободен той може всичко”. Е да свобода имаме, обаче нямаме самосъзнание. Имаме си една криворазбрана свобода и нищо повече. Всичко останало е на гърба на данъкоплатеца. А виж от към данъци не можем да се оплачем. Имаме си ги в изобилие. И си плащаме, като попове, бачкаме си (за удоволствие) по 14-15 часа на ден. Не си доспиваме, не си дояждаме, не се оплакваме (няма на кого)… Народ душица сме. Току за един хубав европейски впряг. Ама така хубаво теглим шъ знаеш Европеецо и да не ти пука, че някой ден можем да свършим като Белчо на нивата. О, че то Белчовци много. Какво му трябва на българина- малко вода (с повечко варовик), една глава лук, хляб и давай тегли и живей доволно. Изключили сме си парното, не защото нямаме пари, а защото сме народ с гореща кръв. За какво ни е парно? Даже се чудим какво да си правим парите. Бачкаме за триста лева на месец (примерно), обаче си вземаме мобилно телефонче за шестотин и ей така, за да имаме стимул да работим си го плащаме цяла година на равни вноски. Весел си е живота на българина - затова всички му се смеят.
Да се върнем на въпроса за самосъзнанието ни. Или с оглед на това, че предмета на моето есе опира до култура и ценности ще се позанимая малко с тези две понятия (те не че имат някакво значение за нас де, но все пак…)
Думата култура е дума останала само в прашните речници и тук в България никой вече не й обръща особено внимание. Това което казвам, обаче не е точно така, защото култура винаги ще има, макар понякога тя да се проявява в корено различни и неприсъщи на самата нея “роли”. Или това друго проявление на културното ни развитие аз ще си позволя да го нарека(за да улесня и вас и себе си) псевдо-култура и ще употребя онова клише – “Културата ни не е това, което беше”. Ама каква култура беше само а? Да. Да се гордее човек на миналото й и да се срамува от сегашното й гротесково излъчване. Сега културата ни е нещо, от което се срамуваме, от което гледаме да избягаме и много, много да не го забелязваме. Ама как да не го забележи човек, след като то нещото си е по стените на сгради и подлези, в димящата цигара с марихуана в ръцете на някой подрастващ, в помътнелите му очички, в изпочупените пейки по паркове и градинки, обрисуваните паметници, мръсните улици, мръсните блокове, мръсните входове, домове… и изобщо мръсотията в страната ни е навсякъде. Това също си е един вид култура. Само че аз смея да твърдя, че не това е нашата си- българска култура. Някоя друга е, чужда, лоша. Даже (забележете!) думата култура започна да оправдава негативните постъпки на хората. Сега ако някой наругае някого, казват “Абе остави го този – толкова му е културата…” Малко по-нагоре употребих думата “роли”. Та нека се запитаме каква е ролята на нашата съвременна култура? Ясно е че на един търсещ “пътя на знанието” човек, тя нищо не може да му даде, но нека се запитаме какво всъщност й дава обществото ни? Абсолютно нищо! “Каквото повикало, такова се обадило”, “На каквото си постелеш, на такова ще легнеш” – определяйте ситуацията както си искате. Нейната неестетика може да се опише с много думи и все пак стигаме до един извод – културата ни вече никаква я няма и тя изкристализира в нещо съвсем различно от това което беше. Сега робува и се проявява единствено под въздействието на чужди ценности и култури. Ако трябва да следвам поетата в началото на есето от мен посока трябваше да кажа, че ценностите на нашата култура се проявяват единствено върху ценностите на някоя друга култура и стряскащото в случая е, че не мога. Културата ни просто няма ценности. Ще кажете – “Как една култура може да съществува без да има ценност”? Хм, хубав въпрос. Май все пак в цялата тази пародийна история има и нещо “добро” и то е, че културата ни е уникална! Тя може да съществува без свои търсения и ценности. Нейната настояща и единствена роля е тя да отразява ценностите на другите култури и да пропагандира самите тях. Себеотрича се и ги пуска в своите храмове. Но някой стои зад цялата тази история. Запитай те се кой е той. Аз питам не сте ли самите вие?
Сега хората се обръщат към една или друга страна от културата ни, не за да я обогатят и развият, а за да избягат от реалността. И крадат, късат, дърпат това което е останало от нея. По този начин опитвайки се да съхранят себе си като хора унищожават собствената си културна идентичност. Тази с която някога се гордеехме пред света.
Днес във всички звена на културния ни фонд може да се види влиянието и проявлението на чуждата култура. Тук ще дам пример само с три от тях-
книги, телевизия,интернет. Навсякъде се пропагандира стойността на чуждото, акцентира се върху неговия модернизъм и актуалност. За нашите ценности и културни въжделения ни се казва, че са остарели и излезли от употреба. Замислете се не разхищаваме ли собственото си културно богатство, за да събираме от бедността на чуждите? Защото аз твърдя че България има богата и древна култура, която
успя да се запази пет века, от навлизането на чуждото, а в момент когато се почувства най-свободна (тази свобода ни беше дадена умишлено), тя му отвори вратите на своите крепостно стени без грам съпротива.
Какво може да се направи ли? Решението на задачата е много просто. То е следното-
нека всеки от нас да върне това което е “откраднал” от собствената си култура, това което е отрекъл или захвърлил. Нека да го потърси и когато го намери, да го постави на мястото, което най-много би му подхождало (замислете се кое е това място?- може би нашето сърце?). По този начин всеки ще се съхрани като човек и творец на една нова култура възвръщаща своите стари ценности и идеали…