Децата приличат на времето си / Градове / Русе

от Flow

“Децата не приличат на родителите си, а на времето, в което живеят”

Скоро прочетох това. Навярно сте го прочели и вие, в онова литературно издание. Дълго време ме глождеше мисълта да седна и да напиша нещо по този повод. По повод на тази поговорка, ако не се лъжа родила се някъде в арабските страни преди много, много години…
Е едва днес се престраших, да “захапя” клавиатурата на компютъра и да “излея” младежкия си ентусиазъм пред вас. За целта на помощ отново се притече Шаде, с нейната неувяхваща “Flow”, но и тя не успя да ми помогне кой знае колко. Мъка си ми е и това е. Но в това есе не става дума за чувства, а за факти и реалности. Ще стане дума за един некрасив свят, за който вие имате бегла представа, а аз със своите двадесет години съм част от него. Принуден съм да бъда част от него. До вчера бях дете, а днес някои (макар и все по- рядко) продължават да виждат детето в мен. Добре де, докато пиша това и аз ще приема (ще вляза в ролята), че съм дете. Така думите ми ще звучат по-достоверно. И за вас и за мен.
Нека сега мислено се върнем в годините на тоталитаризма, (които аз признавам си смътно помня) и да направим един паралел между тогавашното поведение на младежта и сегашното. Да видим каква свобода са имали, каква имат сега и доколко могат да се възползват от нея? По какъв начин се възползват? След като ние младите четем думата “Free” навсякъде нека видим и “разконспирираме” нейното значение не там някъде зад океана, а тук в България, където сме се родили, където живеем и където (поне аз за себе си) – смятам да живея. “Ама то тука може ли да се живее?”- питат невярващи една голяма част от младите. “Даже “тревата” не искат да ни легализират”, “А я вижте Холандия”- добавят други. “Ебати държавата”- завършват трети и се редят за визи, пред някое западноевропейско посолство. Дали имат право? “Какво знаете вие бе? Келеши!” – казва с трепереща долна челюст, някой дядка, който все още пази червената си книжка и на свой ред псува държавата и управниците.
Но нека преди да преминем към същността на това есе, да доизясня още нещо –
това есе няма за цел да застъпва една или друга политическа идеология, да влияе, да пропагандира, да игнорира, да злепоставя, да възхвалява един или друг политически режим. Тук ще стане дума за социалните зависимости и закономерности – част от ежедневието на всеки млад човек, част (макар и косвено) от ежедневието и на по-възрастните. Защото в крайна сметка млади и стари живеят в едно общество. Или може би бъркам? Не бих се учудил ако е така…

Преди и сега.
Преди по времето на червения диктаторски режим младите, (а и всички в тая страна) бяха третирани, като част от “стадото”. За всеки млад човек, след завършване на гимназия или техникум, беше осигурена работа. Въпросният човек влизаше в някой завод или предприятие и там минаваше живота му. Накрая (след тридесет и няколко години трудов стаж) му се даваше някаква “грамотичка”, (която той можеше единствено да си завре на едно единствено място) и получаваше сухо (уж сърдечно) ръкостискане от началника и дружеско потупване по рамото. Да обаче не толкова бързо и безметежно е минавал живота на хората. Особено, когато са били под графа – “Подрастващо поколение” , особено ако са слушали “Бийтълс” или “Пинк Флойд”, особено, ако са носили по-широчки панталони или дълги коси… Особено, особено – тогава всичко е било особено. Ама е било подредено пък да му се не види и шибания му комунизъм. Дробовете на децата са били чисти и здрави, а на сегашните са изсмукани и пожълтели от марихуаната, стафа и другите наркотици. Момичетата са били по целомъдрени, с достойнство и са пазели (доколкото могат) благоприличие.
Сега думата курва, може да се лепне на една голяма част от жените ни. Ама и по-страшно можело да бъде, щото видите ли възникна и педерастията (и мъжки курви можело да има), възникна порнографията - порноканали и порносайтове, колкото си щеш. И хайде да не продължавам, а ще се огранича до разглеждането на два проблема- наркоманията и порнографията.
Наркоманията – мразя статистиките и разните там социологически изследвания, но всички те сочат, че процентът на наркоманите в страната ни гони върхови граници.
Тревожно и плашещо е и същевременно, никой не ти обръща внимание на това. “Ууу, я виж наркоман” – казват хората и подминават поредното младо тяло изстиващо пред някой вход. Никой не обръща внимание на това и станахме наркоманска държава.
Порнографията – сега майките не дават съвети на дъщерите си, а им пъхат презервативи по чантичките и джобовете, щото недай си Боже момичето на татко да забременее. После как ще му обясняват?...
Няма нищо лошо в секса, няма нищо лошо в това човек да се чувства добре и свободен, но не е необходимо да се стига до крайности.
Мразя комунизма, защото Марксистката идеология, не е било нещото, което се е прилагало в България, а дори и в Русия. Нещо друго е било. Всичко е започнало от тогава. Прекалено големите нагони доведоха до тези последствия. Хората се почувстваха свободни след 1989 – та и прегоряха в желанието си да се чувстват свободни. Малко по малко, година, след година моралните устои на обществото упадаха, докато накрая съвсем изчезнаха. Всичко е започнало от един извратен диктаторски режим. И сега берем плодовете от всичко това.
Не сме виновни ние младите, че ставаме антисоциални субекти без бъдеще – виновно е времето, в което живеем и някъде там малко преди това…