Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 00:21 29.11.22 
Клубове/ Градове / Русе Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Черното слънце [re: vivanov]
Автор vivanovМодератор (оптимист)
Публикувано18.04.05 00:21  



от Марсел

Животът в този свят беше много тъжен. Хората никога не бяха виждали светлина. Носеха се легенди за далечното минало, когато имало много светлина, защото слънцето не било черно. Но никой не можеше да си представи какво е това – светлина, какво е това – слънце. Вярно, в този свят имаше някаква светлина, но тя съществуваше само за да показва в какъв мрак живеят … Тя беше достатъчна, за да виждат лицата на другите, и очертанията на предметите, с които си служеха. Един факт беше ясен : слънцето беше черно. То заливаше света със своите черни лъчи. Но хората живееха. Те просто свикваха и живееха. Кой знае дали човек може да види някога чиста, истинска светлина. Учените казваха, че това са митове, от които обществото няма нужда . Казваха също и че по-съвършен свят от този не може да съществува . Всичко бе така направено, че хората да могат спокойно да извършват своите ежедневни дейности, и то в тъмнината. Нима това не бе чудото, за което говореха мистиците ?
Черното слънце бе всъщност трудно за гледане. То ослепяваше очите със своята тъмнина, която никой не можеше да понесе. Учените го изучаваха със своите апарати, творците го величаеха, религиозните водачи го обявиха за единствен Бог. А дали имаше нещо отвъд него ? Всичко тук беше само хипотеза, и то – недоказуема.
Знаеха, че Черното слънце е вечно .
Имаше в този свят една душа, която знаеше, че отвъд него има друго слънце, истинско. Тя разказваше, че някога Черното слънце се е появило и е победило Истинското слънце. Така се говореше и в митовете .
Тя обаче го бе виждала. А то не можеше да се види от другите. Защо ? Просто беше така . Едни трябваше да го видят, а други – не. На първите винаги им се присмиваха . Философите говореха, че култът към Истинското слънце е просто утешение на хората, не можещи да се справят с живота си. Светлината бе просто някаква хипербола , преувеличение на малкото искрици , които блестяха в мрака. Философите говореха също и че в един свят, в който има само светлина и малко мрак , хората тайно ще си мечтаят за едно Черно слънце , което да ги потопи в мрак .
Накратко – светлината беше легенда , измислица…
Тази душа знаеше истината. Тя обикаляше света и озаряваше хората , които вярваха в светлината, в Истинското слънце. За няколко мига светлината избухваше и обхващаше всичко. Тогава те виждаха други неща, виждаха истинския свят. Преди това разчитаха само на ръцете си. След това се опитваха да се възползват от новото си знание . Някои обаче го забравяха .
Светлината събуждаше сърцата им, и те започваха да искрят. Мракът обаче винаги намираше начин да се върне и да погребе лъчите. Черното слънце злобно пронизваше света с мрак. То искаше да погуби всякаква вяра в Истинското слънце и ставаше все по-силно и по-силно. Знаеше, че Истинското слънце е близо до него, и събираше сили, за да го унищожи във финалния двубой. Тогава то наистина щеше да се превърне в легенда и светът щеше да бъде загубен .
Тази лъчиста душа срещна веднъж една друга душа, която вярваше в Истинското слънце, но не знаеше дали ще го види някога. Тази душа бе отчаяна. Двете просветнаха в мрака. Другата душа разбра, че първата беше преминала през страданието на тъмнината и бе изгряла като свещ в нощта . А тя също страдаше, но излъчваше една друга, тъжна светлина . И двете бяха преминали през ада на Черното слънце , но живееха по различен начин. Двете искаха да помогнат на хората да видят Истинското слънце. Тогава, както казваха легендите, мракът щеше да изчезне заедно със своя първоизточник .
Първата душа направи другата щастлива чрез своята божествена светлина . Тя, другата, никога не бе мислела , че ще доживее този момент, това щастие !
Да, но какво можеше да даде тя ? Нищо . Нищо, освен да й подари своето сърце. .И се реши на това .
Когато го направи, лъчистата душа се отдръпна . Тя знаеше как да помага на другите, но не знаеше, че е възможно и обратното. Тя избяга завинаги. За пръв път се уплаши .
Другата душа усети необикновено страдание. Тя започна да стене. Мислеше, че ще умре. Но не. Истинското слънце изгря! Мракът изчезна … Но тази душа не разбра това. Нея я нямаше, защото в слънце се бе превърнало …нейното сърце. Тогава хората разбраха, че светлината е страдание, и че само то води до нея . Черното слънце ги погубваше, лишавайки ги от болка.
Но на чистото небе изгря още едно слънце. Хората с почуда го сочеха. Никоя легенда не беше споменала за това. Никой не разбра какво е станало.
Двете души се бяха срещнали на небето.




05.01 .2001 год.



Цялата тема
ТемаАвторПубликувано
* “Творческо Русе” vivanovМодератор   18.01.05 23:16
. * Културата vivanov   18.01.05 23:06
. * Децата приличат на времето си vivanov   18.01.05 23:08
. * Родителите и децата vivanov   18.01.05 23:12
. * Да бъдеш себе си vivanov   18.01.05 23:14
. * Враговете ни vivanov   18.01.05 23:16
. * Добро утро, Град! vivanov   17.04.05 23:59
. * Черното слънце vivanov   18.04.05 00:21
. * Една свещ vivanov   18.04.05 00:24
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2022 Dir.bg Всички права запазени.