Здравей, Цветенце!
За съжаление много добре те разбирам!!! От клуба на раково болните, от който те познавам, разбрах за твоята мъка и много ревах,докато четох писаното от теб. РЕВАХ ОТ БОЛКА, ОТ СЪПРИЧАСТНОСТ, ОТ ПОДОЗРЕНИЕТО, ЧЕ ЩЕ МЕ СПОЛЕТИ ТВОЯТА СЪДБА! СЛУЧИ СЕ НА 1.12.2006! Случи се и връщане на зад НЯМА! Всеки е със своята мъка и тя е най-голямата, защото си е негова.
Ти си млад човек и предполагам , че си живяла със съпруга си около 15 години. Не
искам да ти казвам, какво е когато повече от половината ти живот е минал с човека до теб. Той просто е твоята половина, той е твоето мислене, действията ти са свързани с неговите и изобщо- той си ти. Всички казват ,че съм много силна, колко добре съм се държала и т.н. Надали някой обаче знае какво ми е.Вчера минаха 40 дни от смъртта му, а аз като теб си въобразявам че ще си дойде, ще ми проговори и куп други съмозаблуди.ИСТИНАТА Е , ЧЕ НЯМА!!!Пиша ти, защото стигнах до извода, че мъката, сълзите нощно време, и всичко това се оказва много ЗАРАЗНО! Не ме разбирай погрешно, по възрастна съм от теб и сигурно не страдам повече или по-малко, просто си мисля, че колкото и да не ми се иска той няма да се върне - ТОВА Е ЖЕТОКИЯ ФАКТ. Мисля, че много правилно правиш, когато не се виждаш с определени хора, защото с повечето от тях ти свързваш общото на теб и съпругът ти минало.Много е тежко! Знам го от личен опит! Не мога да ти дам кой знае какъв съвет ,но сигурно старите хора са прави, че времето лекува. Твърде е рано и за теб и за мен, но имаме деца, нали? Сега ние сме и татко и мама - това е! Ако това малко ти помага - помисли си ,че не си сама. Аз лично съм възхитена, че толкова хора са се отзовали на твоя стон и са отделили време за да ти помогнат, който както може. ДРЪЖ СЕ И ПОМНИ, ЧЕ ЖИВОТА Е ПО-СИЛЕН ОТ СМЪРТТА! И продължавай да пише и да споделяш, така на мен поне малко ми олеква. Бъди упорита и търпелива!