остави се на болката, поплачи си, ако ти се плаче. И аз си обещах, че няма да плача за татко, за да не го държа тук на земята, както преди време направих с баба, и успявам горе-долу през деня, но като си легна, сълзите извират от очите ми. Знам уж, че е отишъл на по-добро място, че последните дни бяха кошмарни както за него, така и за нас и такъв живот не пожелавам никому. Убеждавам се, че е изпълнил мисията си на земята и е дошло време да си тръгне, както и ние ще го направим някой ден. Успокоявам се, че не беше сам в последните си часове, тъй като ми потвърди, че баба е дошла при него. Сума литература съм изчела по въпроса и все давах акъл на другите, но като ти дойде до главата... Котката ми като ме види, че плача, идва и започва да ми ближе сълзите. От време на време пищи необичайно и се надявам, че духът на татко идва у нас, че не ни е изоставил.
Децата как реагират на болката ти ?