Re: Как да се науча да живея с болката... / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

"Хистерично" веротно е най-точната дума.
Пред теб има две възможности - едната е да затъваш в депресия, другата - да направиш нещо за себе си. Нещото за себе си може да бъде труд, спорт, непрестанно любими дейности, никакво отдаване на мислите... сега... докато са болезнени. Мислите са програмиране, "софтуер", вечер на заспиване може да зададеш програма за утре. Трябва да планираш всеки ден оптимално, старай се да си заета, в движение, да не ти остане нито минута за черни мисли. Явят ли ти се, кажи им да те оставят за малко намира, защото си заета...
Депресивният обичай да си лежиш и да мислиш ще дава на проблема ти да расте и да се раздува.
Ти си била неподготвена за такава жертва, а съдбата е поискала точно от теб точно тогава именно жертвата. Виждам, че още нито можеш, нито искаш да се примириш с това. А трябва... Просто животът продължава... Най-труднопостижимата човешка ДОБРОДЕТЕЛ е смирението. Затова на човек е дадена старостта - да не може да лудее младежки, залъгвайки се с разни усещания, а да губи силата си и да се ... примирява /смирява/. Силното страдание също може да научи човека на смирение. Не бива за това, че ние нещо нямаме, да завиждаме на някой, който го има. Примерно богатството е нещо, на което мнозина завиждат. Подозирам, че го вземат за щастие... А се оказва, че нито е щастие, нито е богатство дори... И бедността, и богатството са само два урока, които трябва да научат онези, на които са дадени. Животът в двойка или животът на сам родител - това са два урока, две изпитания. Дадени са по неизвестни нам причини като необходими за съответната личност - пътят ни е мъдро премислен и преценен, за да се проявим, развивайки душите си...
Желая те кураж и действие през 2007 !