Не се "взимай в ръце". Мразя този израз почти толкова, колкото израза "Не се взимай насериозно".

Нормално е "да ни занимаваш с проблемите си". "Ние" нали затова сме тук. Ако твоите проблеми не ме интересуваха, нямаше да ти пиша. Не се заблуждавай. Не го правя "заради теб", макар че и азтака си мисля. Никой не го прави. Всеки го прави заради себе си. Един, за да докаже, че знае повече от другите, друг - за да се чувства полезен, трети - за да получи "благодаря", четвърти - ей, така, лаф да става. Не си ни длъжна. Не ти ни занимаваш с проблемите си, ние сами избираме дали да се занимаваме с тях.

Нищо от това, което ти написах не е лесно и не става бързо. На мен ми отне година и половина от пълното безразличие, дори непоносимост към живота, до "майната му" и след това още толкова докато започна да не ми е неприятно да живея.

Единственото, което се надявам да ти остане от моите писаници е, че болката ти няма да е вечна. Белегът ще остане, но няма да боли. Няма да изчезне изведнъж. Ще се стопява малко по малко, ден след ден. Понякога, като от зарастваща рана, ще се отчупват големи корички - в деня когато някое от децата завърши училище, или влезе в института, или се ожени, или ти се роди внуче и после колелото се завърта отначало. Ще има и неприятни моменти, които за час, ден или седмица ще те накарат да забравяш днешната си болка. Такъв е животът. Напълно безсмислена едноактна пиеска. Но след като сме излезли на сцената, трябва да изиграем ролите си до спускането на завесата. Кога заради нас самите, кога заради "партньорите", кога заради публиката. Всеки сам намира своя смисъл да остане до края. Някои не успяват. Не ги упреквам, но бих предпочел да съм от другите и полагам необходимото усилие да е така. Ти също можеш. Не е необходимо (възможно) да го постигнеш днес. Достатъчно е днес да намалее мъничко нежеланието да се справяш и така ден след ден, докато се превърне в желание (или навик) да се справяш. Никога няма да си същата, но ще имаш своите приятни и дори щастливи мигове, колкото и да не ти се вярва в момента.

Още нещо. Не се чувствай длъжна да ми отговаряш. Ако не ти се пише (или не точно сега) не го прави. Няма да се обидя. Открадвай по мъничко удобство за себе си.