Донякъде те разбирам Цветенце, макар че съм много далеко от твоята болка. Преди 3 месеца откриха рак на приятелката на мой приятел (тъкмо щяха да се женят). Лекарите я отписаха, макар че с връзки и пари ги караме да правят всичко възможно. За съжаление нещата се развиват мълниеносно. Момичето едва ли ще изкара повече от няколко месеца и го знае (решиха, че няма да крият от нея). С жена ми се опитваме да помогнем, но освен с малко повече грижи от страна на познати ни лекари, уверенията, че ще се направи всичко възможно и успокоително-мобилизиращи думи, с друго не можем да помогнем.

Единствения лек за болката е времето. Банално, но е вярно. Тя никога не изчезва напълно (баба ми на 85 още плачеше за загубения си преди повече от 50 години брат), но се притъпява с годините.

Болката не убива, ако не й се предадеш, а ти просто нямаш избор - имаш деца. ДЛЪЖНА си да ги отгледаш. ДЛЪЖНА си да им пестиш болките. Дали ще го оценят или не, времето ще покаже, но това и не е важно. Ти просто си ДЛЪЖНА да го направиш. Добрата вест е, че колкото повече се грижиш за тях, работиш, ангажираш се, толкова по-малко място и време оставяш на болката да те гори. Вечерите и нощите ще са празни и болезнени, но човек не знае съдбата си и природата му е дала повече от една любов. Няма да забравиш съпруга си, но ако/когато (дай Боже) се появи друг, болката ще спре. Ще остане само тъжния спомен, който ще отваря пътя на сълзите от време на време. Не се съпротивлявай на съдбата, ако бъде благосклонна към теб. Приемането на другия (ако се появи) няма да е предателство към НЕГО.

Това всичко е за после. Сега раната ти е още отворена и ще боли.

Не ти трябват психо али-бали (ползвал съм ги и помагат, но само ако човек си помогне сам, така че - без тях). Ако питаш мен не ти трябва и религия, но това си е твой избор.

Единственото болкоуспокояващо е пълното ангажиране на ума и ръцете. Работи, работи, работи! Това ще запълва деня ти и ще те приспива по-бързо през нощите.

А иначе, за зло или добро, животът продължава и трябва да го живееш. Преди няколко години, ако имах някакъв изключвател щях да го изключа без да се замисля (беше ми писнало). Сега работя с удоволствие, правя планове да строя къща, с една дума - живея. И се чувствам отлично.

Трябва просто да изтърпиш вълната докато отмине и отново изплуваш. Пожелавам ти го от сърце!