Може би :


…….И си мислех, че мога по нормален начина да се върна към физическото. Отворих очи и видях, че съм в непознато легло. Непозната жена стоеше до леглото. Тя се усмихна, когато видя, че съм буден. Зад нея стоеше по - възрастна жена. Изразиха голямата си радост, че най - накрая съм дошъл на себе си. Дълго време съм боледувал, но вече всичко щяло да бъде наред. Помогнаха ми да стана и ме облякоха с нещо като роба /приличаше на пижама, а техните дрехи ми изглеждаха нормални/ а аз бях сигурен, че не съм този за който ме мислят. Опитах се да им го кажа, но само ги разсмях и сякаш мислеха, че все още не съм съвсем в ред. Попитах кой ден сме, но те само се усмихваха с разбиране. Изглежда искаха да ми покажат, че аз не съм все още достатъчно ориентиран /аз наистина не бях/. Щях да поискам календар, но реших, че е по-добре просто да разбера коя е годината. Попитах по-младата жена, която вероятно бе съпругата ми /или съпругата на тялото/, а тя отговори, че е 1998-та, според гръцкия метод на изчисляване на времето.
Сигурен бях, че повече не мога да остана, и въпреки че те силно ми се противопоставяха, излязох през вратата на чист въздух. Стоях там и правех опит да се издигна и наистина добих усещането, че се движа нагоре, много високо. Опитах се да се измъкна, но те здраво ме държаха. Нищо не стана и аз започнах да се тревожа.Тогава си спомних номера с дишането и започнах да дишам силно със затворени уста. Започнах бавно да се издигам над сградата, която имаше форма на буквата U, като все още ги чувствах как се мъчат да ме спрат и да ме върнат обратно. Дишах усилено и бързо и ускорявах движението си, докато достигнах познатата ми синева наоколо. Изведнъж спрях. Бях високо във въздуха над някакъв град. Приличаше ми на позната местност. Стори ми се, че видях нашата къща, пристанището и сградите край реката. Спуснах се към къщата и в следващия миг се бях слял с физическото. Изправих се седнал в леглото, отново цял, и се огледах с благодарност. Бях на точното място.

Честита Нова Година!