Благодаря за подкрепата!
Съзнавам, че не трябва да се предавам, че ТРЯБВА да живея, за да се грижа за дечицата, но... Истината е, че става все по трудно, че нямам желание за нищо, че всичко върша насила. Ако някой познат се опита да ми даде съвет, започвам да му крещя истерично, казвам му, че нищо не ме интересува, да си спести съветите. Държа се ужасно, а не бях такава. Бих казала, че до сега винаги съм била търпелива, повече, от колкото трябва. Сега съм непоносима за околните, поведението ми е ужасно...

Красиво е да се усмихваш, но въпрос на сила е да останеш усмихнат и в най-трудните моменти...