Както знаеш Иисус на гръцки се пише IНСУС. Т.е. с йота и ита (странно, не си дала точно тази комбинация по-долу) В оригиналната кирилица тези две букви са присъствали и са отговаряли съответно на кратко и (не на и кратко, което е съгласна) и на дълго и (затова мисля, че не е прав Фамулус, който държи на тезата, че старобългарското изписване е било Iсусъ - краткото 'и' в началото е съвсем неуместно, при положение, че се цели 'и' по-дълго от дългото, а не "някакво си" 'и') И макар плавността на изговора, вследствие правописа, който предлагаш, да е наистна добра, то мисля, че с това се изчерпват положителните му страни. Независимо дали е транслитерирано от гръцки или старобългарски по-скоро трябва да се напише ЙИ (което е абсурд на български), отколкото ИЙ (което пък няма връзка с по-старите форми на изписване). В тази връзка е ясно, че ИИ също не е най-точната транслитерация, но пък в момента орязаната днешна кирилица не предлага по-добър вариант с оглед на това да се запази приемствеността. Ако оставим Исус, то значи да се съгласим с идеологията на писмената езикова реформа, която на места изопачава българския език. Най-добрият вариант ми се струва да си спазим правилото за чуждите имена, които се явяват изключения в българския, и толкова.

"Истина, мъчно е на онемелия от чудо да говори на оглушели от крясъци."