Re: Филмът Иисус от Назарет / Религия и мистика / Православие

Там е работата, че Непознат е прав. Защо?

гръцкото Иисус и латинското Иесус и защо в българския е важно да се запазят двете гласни.

На гръцки името се изписва с Йота и Ита. Това са две различно фонетични "и", които се признасят по различен начин. Както гръцката така и българската граматика не позволяват една дума да е граматически правилна ако се упоребят една до друга две еднакви гласни, освен ако не е чуждица - "Кааба" да речем и то само защото няма никаква друга възможност за удължаване на "а" (докато има иделана възможност за удължаване на "и", което ще видим по надолу)

Йота е краткото и в гръцкия език и е последвано от дългото Ита (за съжаление не мога да ползвам гр. шрифт тук). За да изразят удължаването на Ита при въвеждането на малките букви му изписват една "опашка", тоест правят самта буква да изглежда удължена, за да подчертаят фонетичното и произнасяне. Днес дългото Ита почти не се чува "удължено" при изговаряне и само тези, които имат много добра фонетична изразителност (примерно най-добрите професионелните певци) го изказват правилно (точно както май само те успяват да произнесат прекрасно "о"=отвореното омикрон, "оо" = затвореното омега). Поради това почти уеднаквено произнасяне на "и" в гр. език се налага И(йота)и(ита)сус, да се изпише и с двете гласни, но така, че да може да бъде прочетено и произнесено с удължено "и".

Какво искам да обясня? Че в гръцкия език името е изписно така, че да може да се произнесе. С две Йота или две Ита - никой грък не би могъл да се справи ловко със задачата. И е гаматическа нелепост, за да изиразиш едно удължено "и" с две еднакви букви, особено ако имаш някъде в азбуката възможност за добро съчетание произношение-грамтика.

Така че за казаното:
Името Исус се произнася и пише именно Исус, защото отговаря на правилата на българската фонетика.....както не е възможно българи да се научат да произнасят английската фонема -ing в края на думата или да правят разлика между дълга и къса фонема, като в live и leave, по простата причина, че в българския език дължината на фонемата не е словоразделителен знак.

е прав, но със една вметка...

И на български може преспокойно да се изпише правилно удълженото "и". И ако беше направено от самото начало никой, повтарям никой нямаше да има проблем както с исписването така и с произнасянето на името на български. Как?

Много просто. Българското "и" е кратко и отсечено при произнасяне. За да може да се удължи и омекоти няма нищо по лесно от това да е следвано с едно съвсем уместно граматическо "й" - и-кратко. Тоест името трябваше да се изписва Ийсус. И въпросът е решен за секунди.

Ийсус се просизнся плавно, и-то става удължено и е напълно в съгласие с правилата за изговор на българина, както и с правилата за писане, и не налага никаква дискусия. Докато нелепото "И"(кратко, отсечено)"и"(кратко, отсечено)сус, кара човека да се пъне за да може да изговори както си му е реда своето кратко и отсечено "и". По точно все едно слага "тире" между двете и ако се заслушаш внимателно: и-и, и-и...:))))))))

И какво се получава? Пънем се да казваме И-Исус, като развалени телефони. Вместо простичкото ий, което си е едно прекрасно удължено ииииииииии.

Точно за това не си правя труда изобщо да изписвам втрото "и", защото хич не е на място...и изглежда префърцунено и нелепо. Виж ще се замисля дали да не изписвам Ий...не го правя само защото няма начин да не се намери някой, който да ми заобяснва, че незнам как се пише Иисус и ще се налага да му давам препратки към таиз тема и ще си усложня неимоверно живота, заради Синода, който трябваше отдавна да се е сетил и да го е направил веднъж за винаги. Тоест, май няма да се хабя заради Синода.