Подразни ме обръщението ти мила. Не мисля, че се познаваме, още по-малко сме си близки.

Ролята на учителката в този съвет е точно да канализира мисълта им в "правилната" насока, да стане ясно, че не може да се режат глави ей така, нито да се хапе ей така. Изобщо, когато на едно дете му се подскаже къде да стъпе, но то само извърви пътя, е много по-полезно, отколкото да му се спусне наготово решение.
Не мисля, че на детскоградинска възраст децата са малки да вземат сами (под контрола на възрастен) решения и да осъзнават на практика последствията от това. А кога, според теб, ще станат достатъчно големи? На 7, 10, 15, като навършат пълнолетие?
В социалното общество става точно това, ако "удряш", няма "да си играят" с теб. Ако си пич, ще те обичат. Трябва да са ясни правилата на играта "социално общуване" и те, специално за тази възраст, трябва да се декларират в прав текст, а не с намеци. Дали ще е унизителен такъв разговор, или не, зависи колко е добра учителката. А стоенето до стената по дифолт е унизително:)
Но това е лично мое мнение. И единствените, които бих искала да убедя в правотата си, са учителките на моето дете:)