Стоенето с вдигнати ръце в ъгъла е унизително. Първо защото става пред очите на всичките му приятелчета, и второ, защото напомня за престъпник в момент на залавянето му. Децата не са закоравяли престъпници, но пътят натам е еднакво къс, независимо дали минава през тотално своеволие, или през безкрайни унизителни наказания.
Целта на наказанието е детето да се замисли защо и къде е сбъркало, нали? Е, мислиш ли, че това наказание ще си изпълни ролята. Щото на мен ми се струва, че то по-скоро ще се озлоби, уплаши, или подтисне, и един вид ще избодем очи, вместо да изпишем вежди.
Учителката или е безпомощна, или не й пука грам за децата, или просто кара по инерция и мрази да мисли.
Ако аз и ти показваме слабост, безразличие, или агресивност в работата си, ще ни бъде показано, че има какво още да се желае от нас. Когато една учителка си позволява да прави това, ние трябва да ръкопляскаме, или в най-добрия случай просто да махнем с ръка.
Освен това масово учителките наказват за дивотии. Не си си изял гадния нишестен крем, ли? Никакво ставане от масата. Съблякъл си си жилетката?! Няма да играеш навън. Днес имам ПМС. Всички прави до стенатааа!

Има една камара начини да канализираш поведението на едно дете, също така има и една камара методи да накажеш, без да го унижиш.
Ако учителката вижда за пръв път децата и не ги познава, ОК, мога да се съглася, че може да изпадне в ситуация, каквато описваш, и да разбера безсилието й. Но с деца, с които общува по 8 часа, 5 дни в седмицата, няколко години подред, е недопустимо.

Сега за твоя пример. Може да е достатъчно на голямата група биещи се деца просто да се възложи някаква задача - да сложат чиниите на масите за обяд, да почистят снега от двора, да съберат чаршафите за пране и т.н. Тук, ако учителката си познава децата, би трябвало да знае, има ли тартор/и и, ако прецени че може да се стигне до нови конфликти, да го/ги отдели от групата и да ги раздели един от друг. Изобщо ако системно се възлагат отговорности на децата, които по природа са агресивни: 1. ще се изявяват в нова светлина и ще добият ново самочувствие и 2. ще им остава по-малко време за глупости;

Хубаво ще е след овладяване на ситуацията, да се поговори с всички деца, че никой не е застрахован, че никога няма да се напиша, накапе, омърля. И че едва ли ще им е приятно на тях да им се подиграват. За плюенето, хапането и изобщо за непредизвикано посягане на друго дете, трябва да има наказание. Какво да е то, най-добре да решите на "съвет" заедно ти и децата. Предполагам всички деца в хор ще обяснят колко е лошо да се прави това, как те не искат да са приятели с такива и т.н. И ще решат, не без твоя помощ, че например няма да вземат виновника в общата си игра на сляпа баба, или че няма да му говорят докато не се извини...Така хем децата ще се чувстват големи и важни, хем ще осъзнаят какви са преките последствия от техните действия.

Към ДаркКет, че не ми се отваря нов постинг, обясни ми защо учителките по подразбиране трябва да получават уважение. Няма такова нещо като безрезервно уважение защото принадлежиш към някаква прослойка, или упражняваш дадена професия. Уважението се заслужава с действия. Същото важи и за неуважението. Никога няма да викна браво, ако някой родител си позволява да говори презрително заучителките на детето си, само защото "те не са могли да станат нищо по-добро"