Изолацията в друга стая сам е опасна - може да се нарани, освен ако стаята не е обезопасена. Стоенето до стената пред другите е поставяне на граница на лошо поведение за другите деца, ако се опитат да се държат по същия начин. За пример. Трябва да има граница на лошо поведение. Това е приучване на самоконтрол, какво толкова, малко стоене прав пред другите. Кога човек (възрастен) става на крака и стои прав пред друг, нали знаеш. Един вид поклон пред другите, извинение за лудориите, които детето не е могло самО да спре и са засегнали нечие право на свобода. Свобода, не слободия. При това най-вероятно учителката се е опитала да спре лошото поведение с устна забележка, с изискване за извинение и чак накрая се стига до стената или поне на мен така ми се иска. И защо другите ще се опитват да годразнят ище гоимат за по-слаб, напротив знаеш ли как се омълчават заедно с "наказаното" дете. Нали учителката е там. Лошото е, че това го помнят 5 минути, не могат като вуъзратсен да си направят поука. Затова и приказки споуки се четат, но пак същото. Вярното е, че не знаем фактите, за да си правим изводи. Не ми се струва удачно при лошо поведение децата да се задължават да свършат някаква полезна работа, защото после в живота ще се чувстват наказани, когато си извършват домакинските задължения. Просто се объркава наказание и задължения. Виж, ако полезната работа и малки задачки, най-често физически, се поставят ПРЕДИ да стане белята, това е друг въпрос. Но не може винаги да се предвиди. Боже, аз водех моите на таиз възраст всеки ден зиме и лете по два пъти на ден в парк, да тичат, играят с другите деца, изразходват енергия и пак им оставаха сили за лудории и пакости... Не знам какъв опит имаш с отглеждане на деца, но децата имат многократно по-голяма енергия да опитват едно и също, дори и да са чули (но неосъзнали, бъркат фантазия и реалност ), че е лошо, просто това за тях е игра, могат всеки ден да си беснеят на воля от събуждане сутрин до заспиването вечер, а за възрастният всичко това е игра на нерви. Май не ти се е случвало да издържаш ежедневно години наред на детско провокативно поведение.

Гледането на сапунки по ТВ е, защото родителите позволяват това или са безразлични. Спомням си факта, че се постави въпрос за събиране на пари за закупуване на ТВ в групата на едното ми дете и тогава родителите, които виждаха вреда от това надделяха над другите... А може би и бедността помогна, не знам. Във всеки случай и някои родители, и някои детски учителки запълват времето на децата с гледане на ТВ без никакъв филтър на вида предаване, а и за да си починат... Ми, реагирайте, лично и отговорно, аргументирайте се пред детската градина, това само мога да направя. Не вярвам учителките да упорстват при такава реакция.

До 3 г. детето най-често е с майка си и/или някой, който го отглежда ежедневно. Подражава най-вече на майка си и човека до него. От 3 до 6 г. детето започва да играе роли - на продавачка, лекарка, летец, шофьор като тати, учителка като детската учителка в градината, майка с бебе кукла/мече като мама и т.н и затова подражава на тези хора, ако са му разказвали или ако ги види на живо. Наказва бебетата кукли, както са наказвали детето. Кара им се, както (ако) татко вика и се кара. Пляска ги, както (ако) мама го прави. Чете им приказки, както (ако) баба му чете. Боцка инжекции, както (ако) мед. сестра му я боцка. Успокоява, както (ако) няго го успокояват. Така че, влиянието на учителката може да е силно, а може и да не е. В никаъв случай не е единственото влияние, което играе роля за детето, че да упрекваме или хвалим само учителката. В края на краищата зависи най-вече от родителите кое влияние и до колко да бъде решаващо