Веднъж пътувах в един влак с една белгийка, която много ми се възхищаваше от България, разказваше ми как тук намерила едва ли не рая за децата си.
(имам усещането, че съм го разказвала това точно в този форум по някакъв друг повод)
Та ето какъв рай беше намерила. Децата и бяха черни, защото бащата бил африканец. Ама ”черни” много силно казано, защото бяха по-бели от доста българчета, просто имаха нещо общо с негърската раса. И в училището, където ходели, белгийчетата не искали да си играят с тях, защото били чужденци. Учителите се отнасяли зле с тях поради същата причина. Не явно грубо, но просто си личало това отношение и тя един ден не издържала. Взела си багажа и двете деца и право в България. Важна подробност е, че таткото останал да работи в Белгия и да праща пари.
И ето какво решение намерила тя - децата и са частни ученици към белгийското си училище, а тук по съответните им учебници и предмети ги подготвят френскоговорящи учители.
Беше много доволна от феноменалния им напредък. Той се забелязвал във всеки предмет, особено по пиано! (явно нещо много важно)
Когато и изтъкнах довода, че децата са лишени от комуникация, тя ми каза ”Ама как, те са всеки ден с мен, виждат се и с учителите си! Учителката по пиано идва всеки ден, а тази по математика през ден!” И разни други в този стил.
Не можах да и обясня, че щом са имали проблем е трябвало да се преборят с него, а не да избягат. Може би защото и аз самата не съм много сигурна, че това е правилното решение. По думите и децата много се травмирали в училище и много изоставали с материала. Може би наистина е по-добре да се изолират в стерилна среда, където всички ще продължат да се съобразяват с тях, да угаждат на капризите им и няма да имат реална представа за действителността, но пък кой знае дали действителността не е прекалено неподходяща за да се запознават толкова малки деца с нея...
Що се отнася до процеса на обучение, тази пародия в училище не може да се сравнява с индивидуалното, но пък в днешно време на училище не се ходи само за да изучиш науките. Сега училището има много сериозна социално-комунакативна функция. Учиш се да живееш в среда, да си създаваш приятели, да се бориш с конкуренцията... всякакви такива.
|