Ти ли си авторката на темата? Ако не, как разбра, че наказанието е било стоене до стената с вдигнати ръце нагоре? Как разбра, че наказанието е за дивотии от рода "... не си си изял гадния нишестен крем, ли? Никакво ставане от масата. Съблякъл си си жилетката?! Няма да играеш навън. Днес имам ПМС. Всички прави до стенатааа! ..." Отдавна няма излишна храна по чинийките в детската градина, отдавна учителките препочитат децата да са по-малко, така че ако се раболее някое и го гледат вкъщи е облекчение за групата, отдавна има почти навсякъде родители бабаити и мутри, които само с застрашителния си вид са взели всяка детска учителка на "мушка", какво остава, ако се ядосат, къде ще се скрие. Просто такава информация нямаше в постинга на "Сийка". Освен това, дивотии от този род, а също шамари и дърпане на уши почти или въобще не се срещат. От кога са ти спомените? Моите деца не са ходили на ясла и детска градина, а на предучилищна 1996/1997. Още тогава учителките и лелките не смееха да пипнат физически дете, да го шамарят, дърпат уши и т.н. Ако се срещаше между лелките такава, то си беше изключение и само да разберяха родителите и следваше предупреждения за уволнение, а и уволнения... Най-много дразнеше безразличието на лелките към децата и ежедневното крадене от храната им. Сега имам наблюдение над всички детски градини и ясли от около година и половина в един обикновен софийски район, върша една техническа услуга там, та пак не забелязвам такова "самоуправство" над деца. Ако има, това ще да е изключение и е необходимо родителите да предприемат решителни действия против. Наистина има едно доста разпространено "насилие" над децата - учителки, лелки говорят много високо, почти крещят, един вид професионална деформация. Друго: между предложенията от теб как да действа една добра учителка предлагаш непослушното дете да бъде изолирано от другите. Ми, стоенето до стената с лице към децата за 10 минути, които си играят, е точно това - изолиране и е по-добро и дори безотговорно от изолирането сам самичко в друга стая. Още: предлагаш учителката да обсъди правилата за добро поведение с всички деца на "съвет" и да засрамят непослушното дете пред другите. Доколкото знам вече от "горе" е спуснато препоръка да не се засрамва едно дете пред всички, да не се коментира името на провинилия се, а да се търси друг подход, напр. да се коментира с всички деца явлението, проблемната ситуация, грешката по принцип. По този начин не се "лепи" етикет на сгрешилото дете "лош", а се опитва да му се помогне да си поправи грешката и лошото поведение. Освен това се показва на другите деца какво се прави, ако на тях им се случи да сгрешат по този начин. Нещо подобно на твоето предложение лошото дете да се извини пред другите. Това го разбрах от учителки в училището на децата ми, които са билина такъв семинар, включващ и работещи педагози по детски градини. В училище дори било препоръчано да не казва пред другите, че еди кой си ученик е двойкар, а оценката за успеха към детето да бъде в смисъл върху какво още да работи и какво още му липсва. Но това дали ще бъде въведено някога в българското училище, не знам... Да се върна към темата, учителките в дет. градини точно така правят, учат децата на любезните думички "моля", "благодаря", "извинете" и т.н. и това е част от задължителната програма на обучение. Обаче, малките деца на тази възраст не запомнят от един, два,пет пъти разговор как точно да се държат. От 3 до 6 г. детето се влияя най-вече от личния пример и играе/вживява се в ролите на възрастните. Ако не вижда личен пример във възрастните му близки, родители, баба, дядо, съседите, продавачката в магазина, които среща всеки ден това добро поведение, като как ще "копира" такова. Тези възрастни са най-вече намръщени, както знаеш е в БГ и въобще.... Вече на училищна възраст детето започва да осъзнава думите и изреченията и най-вече мислите в тях могат да му изградят светогледа. Ако някой тук родител/-ка има дете от 1-ви до 4-ти клас сигурно се сеща колко често чува думите "учителката казва така! ти не знаеш..." Думите на началната учителка стават "закон" за децата на тази възраст. До тази възраст са необходими повторения до безкрай, личен пример и най-вече "проверка" от самото дете добро ли е каквото каза учителката или не, докато му стане навик. Това си е един вид игра: детето казва една непозната думичка, чута на улицата; детето не знае, че непознатата думичка е лоша, но знае, че е интересна, защото който е в "публиката" реагира очудено на чутото; пробва се да направи впечатление; родител или учителка му казват, че това е лоша думичка и доброто дете не говори лоши думички; детето повтаря, дали пък правилно е разбрало; пак устна забележка; детето "проверява" това мнение пред баба си напр., когато говори със съседката (колкото повече хора в "публиката", толкова по-добре), после в детската градина, после в магазина, после, когато е с татко си на разходка в парка извиква колкото му глас държи и ... така, докато всички възрастни около него отдавна са "победени" и то най-неочаквано приема казаното за истина. А какво ще се случи, ако възрастните около него въобще не слагат подобни граници, баща му редовно си псува пред телевизора в присъствие на детето, майка - когато плаща сметките в магазина и т.н.?


Ако Сийка си ти... Първоначалното и недостатъчно инфо за "...наказание стоене до стената с ръце ОТЗАД..." е довело до противоположно мнение между нас тук и познатите й на живо, защото всеки тук си е допълнил инфото, както му показва житейския опит. Думата наказание ли плаши "Сийка"? Или съдържанието и вида? И въобще какво точно е било "наказанието", може само да гадаем. Но защо решението на този проблем е "училище за родители" , а не разговор със самата учителка, директорката на ДГ, търсене на добрата учителка, предупреждение/съвет към "лошата" учителка и т.н. ?