Re: добре де... / Общества / Непрофесионални / Родители и деца

а ти как си мислиш, че ще изтърпиш едно или няколко деца денонощно в къщи, ако от почти бебешка възраст не са приучени да изпълняват команди?

"Подреди блузите сега в гардеробчето!"
"Извади боичките от шкафа!"
"Прибери книжката обратно на полицата!"
"Сега ще учим буквичките, а в 4 часа ще излезем на разходка. Покажи ми на часовника къде трябва да отиде стрелкичката в 4 часа! Колко време ще учим буквички? Точно така, половин час."

Впрочем в неделя, като заведох сина до кварталната фризьорка за подстрижка и изчаквахме едно 2-3 годишно мъниче да го окълцат, се подсетихме и двамата как съм го подстригвала като малък... аз съм лоша фризьорка и ми отнемаше поне половин-един час упражнението, та без някаква игра ми беше напълно невъзможно да го удържа прав в банята толкова дълго без да се нацупи :)) "Завърти се на 90 градуса!" "Сега наведи главата на 30 градуса"... много се забавляваше с тези градуси, въпреки че първите пъти, докато ги схване, ми идваше да прежаля няколко лева за професионално подстригване без моята коса да побелява от това въртене :))))

Животът в колектив и работата в група се учат най-добре, когато колектива е от по-големички деца (а може и направо възрастни)... а тренировката е в компания на мъничета (където да се учи да се грижи за някой и да поема отговорност).

Впрочем моят син е май някакво изключение - водила съм го с мен на тренировки като 2 годишен, на лекции като 3-4 годишен, учили сме заедно за изпити... играта "от къде ще мине чичо Ток?" доста време му беше любима, а с тетрадките ми от взетите изпити се е забавлявал с часове :))
Общувал е предимно с по-големи деца и възрастни, които са се отнасяли с него като с връстник... така че проблема със стоенето мирно и концентрацията върху определена задача е решаван доста преди училищна възраст. Впрочем беше и един от малкото, които можеха да четат гладко, да пишат сносно и да смятат до 100 на първия учебен ден.
Казвам го като илюстрация, че е напълно възможно едно дете да получи всички тези необходими опитности и без изкуствената атмосфера на градината.
А иначе аз не обичам да се занимавам с деца, не съм някаква майка-ентусиастка... бебешката възраст не ме изпълва с умиление, предпочитам да комуникирам с тийнейджъри или поне с по-големички деца.

бтв едно нещо пропуснах умишлено да го уча - стихотворения наизуст. Ненавиждам ученето наизуст още от дете и нямам намерение да го карам насила да прави нещо, за което аз се обявявам твърдо против. Карали сме се със свекърва ми на тази тема, но лошите оценки заради ненаучени стихотворения ги приемах нормално, без мърморене. Проблема как ще си оправя успеха после си е бил винаги негов :)