два дни да ме няма и тука станало лудница. не знам от де да започна! тя темата стана най - голямата в клуба, след тая за родолюбието.
може да си каже някой, че езичниците са родолюбци-антихристияни.
появиха се и разни доста гневно-подигравателни постинги, които излизат извън добрия тон. стана ми ясно, че така няма да стигнем до нищо добро.
познат ми е гнева срещу християнството. изпитвал съм го дълго време, преди сам да стана християнин и един път, след като вече се бях покръстил. запознах се с един монах - сурова, строга личност от Русия. след разговора с него ми стана ясно, че този човек не би отстъпил от вярата си при никакви условия: нито доказателства, нито подкупи, нито бой. и наистина ми се прииска, съвсем ирационално, за май срам, да му разбия главата в масата. а уж бях съгласен с всичко, което каза...
ако са били толкова твърди във вярата си първите християни, нищо чудно, че са били гонени и убивани. изправен пред такава твърдост всеки човек се чуства безпомощен и не му остава нищо друго освен да се откаже или да прибегне към насилие, което, казват е пътя на слабите.
явно доста слаби са се оказали римските императори...
има, естествено и втори начин - подигравката. днес той е на мода, в условията на едно цивилизовано общество със горе - долу гарантирана свобода на словото. използвана умерено придава цвят на всеки спор, но когато стане основополагаща и се появят много изплезени смайлита вече няма особен смисъл да се говори. до никъде не се стига.
същото се получава, когато на всеки твой логичен довод ти реват като курдисани "лицемери, страхливци, слуги на злото" и т. н. и т. н. без никаква обосновка.
също е много тъпо да ти мелят едно и също в десет постигна и накрая да те обвинят, че ползваш библията като абсолютен научен документ, когато за целия разговор не си я цитирал и пет пъти.
не, че не мога и аз да се подигравам, да слагам смайлита и да повтарям "глупаци, изверги, диваци" , ама не виждам особена полза от това.
българин да се наричам...Редактирано от xenox на 22.12.05 14:43.
|