Без да съм историк... / Религия и мистика / Езичество

...силно се съмнявам, че обикновените хора през Античността или когато и да било, са се отличавали от нас нравствено (поне не в положителен смисъл, така както ти го разбираш). Даже се учудвам колко малко са се променили някои неща от времето на Римската империя досега. Бих казал, че личности, търсещи хармонията с вътрешния ни аз, в наше време има далеч повече отколкото в езическия период на Европа - благодарение на, според теб преждевременния, технически напредък имаме възможността като общество да издържаме далеч повече (и като брой, и като процент) мислители и учени от, да речем, древна Елада. А на обикновения пастир, и тогава, и сега, едва ли му е до главата дали начинът му на живот е близо до "пулса на Земята" :) .
За техническия напредък не твърдя, че е провокиран от християнството като светоусещане, а по-скоро от институционалната форма, което е приело. Например манастирите като образователни центрове и места, където се прави близка до земния живот наука (дори до 19-ти век).

"Имено да адаптираме и интерпретираме мита към нашия живот, не сме способни освен чрез отказ от свободата си да приемаме дадена религия като догма"

Защо казваш, че приемането на една религия като догма е свобода? Според самия Христос "Моето иго е сладко". По-вярно ми се струва обратното - че свобода е да приемеш себе си за последна инстанция и да откажеш да се подчиниш на определена догма. И не всеки (аз например не мога) е в състояние да преоделее гордостта си (според християнството), респ. цинизма / скептицизма си и да приеме за непогрешимо нещо, което му е казано от хора, пък било то и твърдящи, че са посланици Божии

.
Обаче човек, веднъж тръгнал да се доверява изцяло на собствения си материален разум, би следвало да отрече всяка форма на религия, или?
Ако дух-материя е едно цяло и природните закони са неговия пророк

, къде поставяш границата между тяло и дух, ако въобще поставяш такава. Ако не, значи ли това, че приемаш всяка прищявка на тялото за божествено проявление? Че в култ се издига всичко инстинктивно, природно?
Такава философия трудно бих нарекъл религия - вследствие на обожествяването на ЦВММ (Цялостния всеобхватен миш-маш) се губи разликата между човешко и божествено. Какво мислиш по въпроса?