много хубаво литературно описание, особено момента за Дъглас Адамс, но идеята на постинга ми е малко по - различна. той беше написан по повод твърдението, че вселената еволюира непрекъснато. не смятам, че е баш така. еволюция има, но тя не е непрекъсната, нито повсеместна. във вселената постоянно се зараждат форми на организация на материята и енергията, но те не са устойчиви. създават се звезди, но те преминават през определени стадии на развитие (организация), след което отново преминават в състояние на хаос. на земята се създават живи организми (най - високата форма на организация за мен е живота), те пак се развиват до едно нива, след което деградират и се връщат в по - ниска форма на организация - умират. дори живота взет като цяло се е зародил, еволюира и се развива, но в крайна сметка ще изчезне (или поне най - високо организираните му форми). да, в природата има закони, които не позволяват на Слънчевата система да сищъка из галактиката, но не и постоянна, перманентна и всеобща еволюция.

когато човек наблюдава тези закони и се пита от къде ли са се появили изскачат 2 варианта (пона аз за 2 се сещам) - или нещата просто са си такива, защото не могат да бъдат по друг начин, или някой се е погрижил те да са такива. някой бог - ти изброи разни имена за него, които не са важни, защото до едно са прости интерпретации на една идея - идеята за създателя, "часовникаря" на вселената.
ако примем тази идея за вярна, пак се сещам за 2 варианта. единия си го посочила - навил часовника и не се меси повече, оставил ни е да се оправяме. другата - той все още се меси и се грижи за нас, творенията му.

всички тези идеи, обаче, са си само идеи - измислили са ги хората на различни места по света. измислили са ги хора, опитващи се с разума и делата си да се приближат до бога и да го разберат що за нещо е. нито гръцките философи, нито Буда, нито Мохамед (ако ще си губим времете с него), нито Джордано Бруно нямат наглостта да твърдят, че са достигнали до Бога и са го разбрали. главно, защото не са.

и тук идва разликата с християнството. то си има съвсем конкретен носител, който твърди, че е пратеник и син на Твореца на Вселената (същия, който е подготвил в един семитски народ условия за появата му и е предсказал самата му поява). Той не е просто учител или пророк, а самият Бог, който се открива на хората, за да ги спаси и за да не им се налага на философите и Буда да се мъчат да достигат до него. защото те и не могат да го достигнат.
и от там нататък или вярваш в Христос, или не, но това вече е друг разговор.


не става дума и за философията на съмнението. вярвам ти, че е дело на гърците, както почти всичко във философията по принцип. става дума не за философия, а за цял Свят, където всичко се погдлага на съмнение - предимно авторитетите, ценностите, правилата, принципите, доброто и злото. атеистът не чака да му опростят греховете, но и не гледа те да са по - малко. гледа как да ги скрие от хората и да му се размине. средностатистическия атеист, имам предвид, не някого конкретно. теб например - не.
права си за възгордяването. то е първия и възможно най - лошия грях, защото ти пречи да видиш останалите. за това Христос е казал да се борим с него, лицемерието и т. н. и т. н. много други неща. и освен това е казал, че дори да се оклепаш здраво в греховете, стани, поискай прошка и продължи да се бориш. не се отчайвай.
а това е хубаво. нали така?

българин да се наричам...