вселената бие на хаос, това на ниво макрокосмос би означавало например:
слънцето да си изгрява и залязва откъдето и накъдето му скимне, луната да се мотае по небето като пияна, планетите да се въртят ту в една, ту в друга посока за разнообразие(или изобщо да не се въртят, ако не искат), слънчевата система да реши да отскочи в някой друг край на галактиката, или направо да се шматка до Андромеда, звездите да мигат като дискотечни светлини или София при режима на тока и постоянно да сме в страх да не ни глътне някоя черна дупка.
на ниво планета земя всичко щеше да е неразбираемо защо и как щъка по непредвидимата й повърхност; нямаше да има животински видове,а всякакви изродени мутанти, а човешкия свят (ако изобщо се стигне до него) би приличал чисто и просто на пъстра сбирщина от лудницата, където Наполеон и Цезар трепят заедно Чингисхан, да речем...
на ниво микрокосмос материята едва ли би била в точно определено състояние и с поддаващи се на изучаване свойства, или поне елементарните частици щяха да се свързват по-безразборно от друсани хипита и въобще всичко би било такова, че да ни е бедна фантазията - нашата, та даже и на Дъглас Адамс да измисли подобна космическа щуротия... затова много повече ми допада идеята за ръководеща сила от типа на Дао или Логос, или 'всемирната душа' Брахман (по-голям от най-голмото и по-малък от най-малкото) - поне са ми по-натурфилософски... или пантеизма на Джордано Бруно например, или вижданията на учените след Ренесанса(ох, тази егоистична и егоцентрична епоха, както я вижда църковната история) за Господ като 'вселенския механик', навил веднъж 'часовника' без да се меси повече... реално погледнато, естествено е израилтяните(другият монотеизъм - зороастрийският пък възниква именно в отричането на религията на магите) да не развият много натурфилософски виждания заради пътя на развитие на обществото и религията им (за разлика от съчетаващите религия, магия и наука култове) - е, може би е имало излкючения(кабалата ?), но малко... а християнството в началото си съдържа и реакция срещу откъсването на представителите на привилегированите жречески съсловия от съдбата на народа им("митарите и блудниците ще влязат в рая преди вас"), опит за цялостна реформа да юдаизма, отхвърляне на неговата закостенялост - и поне в началото успява, но не и сред юдеите... както и да е, това си е мое мнение, дори непретендиращо за вярност... благодаря на загрижените за душата ми, но какво да я правя - много е свободолюбива, милата.
в крайна сметка всички тук сме повече или по-малко повлияни от християнството поради средата и културата, в която сме израстнали - повлияни в силата на вярата си или силата на отрицанието си; повлияни и заради това, че сме се заинтересували да опознаем различните виждания. колкото до евреите - именно тяхното съзнание за богоизбраност или антисемитската омраза ги правят да изглеждат 'голяма работа' - исторически рядко са бивали значима сила в региона си; но са развили умения, които ги правят значими и са дали на света учени и мислители; не са дали философията на съмнението обаче - май беше заслуга на гърците... обаче е твърде полезна против човешко и религиозно възгордяване - ако не мислиш убежденията и постъпките си за абсолютни и неоспорими, ако си нямаш 'едно наум', къде отива съзнанието и отговорността. защото атеистът не си мисли дали някой някъде ще му опрости греховете - по-добре е да се старае тук и сега те да са възможно по-малко.
I'll give you my freedom,
I'll give you my sorrow...
|