Ако беше рационален, тази тема нямаше да я има. Искаш да спортуваш – спортувай (но ти философстваш надълго за спортуването), искаш да сънуваш осъзнато – сънувай, искаш да умираш – умирай, искаш да живееш – живей. А ти искаш едно и през цялото време правиш нещо друго... И се оплиташ като пиле в кълчища… Отстрани приличаш на муха, която иска да излезе през отворения прозорец, но през цялото време се удря отново и отново в стъклото до изнемощяване, вместо да излети през отвора.
Във всички духовни системи, вкл. и при Ошо, има две общи положения, които може да са изразени с различни думи и по различни начин, но по същество са аналогични:
1. В човешката природа освен физическо тяло, емоции и ум има и една друга същност, която може да я наречеш дух, център, медитационно състояние и прочие и която е централна и основна. Когато е в нея, човек е в хармония и мир със себе си и със света около него. Естествено, това е процес като покълването на едно зърно и разцъфването на цвете и за това хората, които се обръщат към дадена система го правят, защото са усетили вече покълването у себе си и имат нужда от напояването, наторяването и светлината на съответната система (разните практики, методи и медитации).
2. Колкото повече човек навлиза в горната духовна същност, толкова повече се усеща свързан със Заобикалящото го, Цялото, Бога, Силите… И от това произтичат много промени в неговото поведение… И това не е вяра, а реално усещане.
Ако горните 2 положения са ти непонятни, се пита защо четеш и се интересуваш от Ошо? Вдигай щангите (няма лошо) и не си губи времето с горните неща, ако за тях нямаш никакви усещания. Аз никъде не те карам да ми вярваш. Споменавам ти тези „мистериозни“ или метафизични за теб неща, в случай, че някой ден ти покълне зрънцето… Да знаеш за какво иде реч, а не да се чудиш (защото в първия момент промяната може да ти се стори странна).
За сега виждам, че твоят Бог е спорта (все пак ти каза, че вярваш в него), но както и класическият християнин, така и ти предпочиташ повече да говориш за него отколкото да го следваш.
Когато човек е в центъра си и следва Цялото нищо не го натоварва. Ако искам да чета или пиша тука – правя го, ако не искам - не го правя. Животът не е чак толкова сложен.
|