|
1:2 Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите - всичко е суета!
1:3 Каква полза за човека от всичките му трудове, с които се труди под слънцето?
1:4 Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва довека.
1:7 Всички реки текат в морето, но морето се не препълня: те отново се връщат към онова място, отдето реки текат, за да текат пак.
1:8 За всяка работа се иска труд; човек не може всичко да изкаже; око се не насища от гледане, ухо се не напълня от слушане.
1:9 Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето.
1:10 Случва се да казват за нещо: "виж, на, това е ново"; но то е било вече през вековете, що са били преди нас.
1:11 Няма спомен за миналото; па и за това, що има да стане, няма да остане спомен у ония, които бъдат отпосле.
1:14 Видях всички работи, които се вършат под слънцето, и ето - всичко е суета и гонене на вятър.
1:15 Кривото не може да стане право, и това, що го няма, не може да се брои.
1:17 И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост; но узнах, че и това е гонене на вятър;
1:18 защото, голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.
2:11 И озърнах се, та погледнах всичките си работи, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който бях се трудил, вършейки ги: и ето - всичко е суета и гонене на вятър, и няма от тях полза под слънцето!
2:12 Па се обърнах да погледна мъдростта, безумието и глупостта: защото, какво може да направи човек след царя, вън от онова, що е вече направено?
2:13 И видях, че предимството на мъдростта пред глупостта е тъкмо такова, каквото е предимството на светлината пред тъмнината:
2:14 на мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но узнах, че една съдба ги всички постига.
2:15 И казах в сърце си: и мене ще постигне същата съдба, както и глупавия: защо съм станал много мъдър? И казах в сърце си, че и това е суета;
2:16 защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия; след време всичко ще бъде забравено, и, уви! мъдрият умира тъй, както и глупавият.
2:17 Тогава намразих живота, понеже ми станаха отвратителни работите, що се вършат под слънцето; защото всичко е суета и гонене на вятър!
2:22 Защото, какво ще има човек от всичкия си труд и грижа на сърцето си, задето се труди под слънцето?
2:23 Понеже всичките му дни са скърби, и трудовете му - безпокойство; дори и нощем сърцето му не знае покой. - И това е суета!
2:24 Не е във властта на човека и това благо - да яде, да пие и да наслаждава душата си от своя труд. Аз видях, че и това е от Божия ръка;
2:25 защото кой може да яде и кой може да се наслаждава без Бога?
2:26 Той дава мъдрост, знание и радост на човека, който е добър пред лицето Му; а на грешника дава грижи - да събира и трупа, за да го предаде отпосле ономува, който е добър пред лицето Божие. И това е суета и гонене на вятър!
3:14 Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му.
3:15 Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, - и Бог ще повика назад миналото.
3:16 И още видях под слънцето: място за съд, а там - беззаконие; място за правда, а там - неправда.
3:19 защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже - всичко е суета!
3:20 Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.
4:4 Видях също, че всеки труд и всяка сполука в работите произвежда между човеците взаимна завист. И това е суета и гонене на вятър.
4:5 Глупавият седи с кръстосани ръце и гризе плътта си.
4:6 По-добре кривачка с покой, нежели шепа с труд и душевна мъка.
4:7 Обърнах се и видях друга суета под слънцето:
4:8 човек самотен, другиго си няма; няма ни син, ни брат, а пък на всичките му трудове край няма, и очите му се не насищат на богатство. "За кого ли пък - казва той - се трудя и лишавам от блага душата си?" - И това е суета и нехубава работа.
6:7 Всички трудове на човека са за гърлото му, а душата му се не насища.
6:8 А какво предимство има умният пред глупавия, какво - сиромахът, който знае да ходи пред живите?
6:9 По-добре е да виждаш с очи, нежели да се луташ с душа. И това е също суета и гонене на вятър.
6:10 Което съществува, то е вече наречено с име, и се знае, че това е - човекът, и че той не може да се препира с оногова, който е по-силен от него.
6:11 Има много такива работи, които увеличават суетата: тогава, кое е за човека по-добро?
6:12 Защото, кой знае, кое е добро за човека в живота, през всички дни на суетния му живот, които той прекарва като сянка? И кой ще каже на човека, какво ще бъде след него под слънцето?
8:14 Има и такава суета на земята: праведници ги постига онова, що биха заслужили делата на нечестивци, а с нечестивци бива онова, що биха заслужили делата на праведници. И аз си казах: и това е суета!
8:16 Кога обърнах сърцето си към това, да постигна мъдрост и да разгледам работите, що се вършат на земята, и сред които човек не знае сън ни денем, ни нощем, -
8:17 тогава видях всички дела Божии и намерих, че човек не може постигна работите, които се вършат под слънцето. Колкото и да се труди човек да изпитва, пак няма да постигне това. И ако някой мъдрец каже, че знае, той пак не може да постигне това.
9:1 Към всичко това обърнах сърцето си, за да изпитам, че праведници и мъдреци и техните работи са в Божия ръка, и че човек не знае ни любов, ни омраза във всичко това, що е пред него.
9:2 За всекиго и за всички - едно: една съдба за праведник и нечестивец, за добър (и лош), за чист и нечист, за който принася жертви и който не принася; както за добродетелен, тъй и за грешник; както за който се кълне, тъй и за който се бои от клетва.
9:3 Това е тъкмо лошото във всичко, що се върши под слънцето, че една съдба е за всички, и сърцето на синовете човешки е пълно със зло, и в сърцето им, в живота им има безумие; а след това те отиват при умрелите.
9:4 Който е още между живите, има още надежда, понеже и куче живо е по-добре, нежели мъртъв лъв.
9:5 Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят, и вече няма за тях награда, понеже и поменът за тях е предаден на забрава,
9:6 и любовта им, и омразата им, и ревността им са вече изчезнали, и нямат вече дял довека в нищо, що се върши под слънцето.
Кучета без кости, пълни със слама, свити в ежедневието, полудели от питомен битовизъм - скитат мислите, сиротни са чувствата. Неизплатени дългове и гробове незаринати - бремето да си наследник. Безутешен спирам в тишината, за да изгоря още малко себе, за да вкуся още малко смърт.
Вот и лето прошло,
Словно и не бывало.
На пригреве тепло.
Только этого мало.
Всё, что сбыться могло,
Мне, как лист пятипалый,
Прямо в руки легло.
Только этого мало.
Понапрасну ни зло,
Ни добро не пропало,
Всё горело светло.
Только этого мало.
Жизнь брала под крыло,
Берегла и спасала.
Мне и вправду везло.
Только этого мало.
Листьев не обожгло,
Веток не обломало...
День промыт, как стекло.
Только этого мало.
|
Re: Selah [re: exaybachay]
